Ще се разрасне ли войната в Европа? Швеция се готви за най-лошия сценарий

Сграда от червени тухли със сива охладителна кула в северното пристанище на Малмьо се е превърнала в символ на подготовката на Швеция за едно несигурно бъдеще.

Замразената електроцентрала в близост до пролива Оресунд трябваше да бъде демонтирана и изпратена на нови собственици в чужбина. След това войната в Украйна разстрои отбранителната политика на страната и сега налага преосмисляне на плановете за енергийна сигурност.

Със своята столица, която е по-близо до Санкт Петербург, отколкото до Берлин, скандинавската страна с население от 10 милиона души е в напрежение след анексирането на Крим от Русия преди десет години. Но изправена пред все по-окуражаващия се Владимир Путин, най-новият член на НАТО казва, че трябва да бъде готова, ако конфликтът се разпространи в Прибалтика.

Шведският мрежови оператор иска съоръжението в Малмьо да заработи отново, за да може да поддържа осветлението в третия по големина град в страната в случай на прекъсване на електрозахранването след атака срещу националната енергийна инфраструктура.

"Надявам се, че няма да изпаднем в ситуация, в която да използваме тези възможности", каза Микаел Нилсон, управител на централата. "Но да имаме увереността, че сме там и сме готови, когато е необходимо, е наистина успокояващо."

В допълнение към укрепването на армията си, която беше съкратена след Студената война, тъй като Швеция заложи на мирното бъдеще, страната трябва да модернизира пристанищата, пътищата, железопътните мрежи, болниците и убежищата.

Нейните енергийни доставки - комбинация от ядрена, водна и вятърна енергия - са особено уязвими поради географското положение.

Около 16 000 километра електропроводи, които свързват производството на север с основните градове на юг, преминават през гъсти гори, покриващи около две трети от пейзажа.

Това оставя мрежата по-открита за саботаж, отколкото в много други европейски страни, и Швеция трябва да бъде подготвена за прекъсвания, според Вера ван Зоест, асоцииран старши преподавател в Шведския университет по отбрана.

"Критичната инфраструктура като електропреносната мрежа често е основна цел по време на война", казва Ван Зоест.

Тя цитира Украйна, където по данни на Световната банка от пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Русия е повредила повече от половината енергийни съоръжения на съседката си, като е потопила градовете в тъмнина и е лишила хората от вода и отопление през суровите зими.

Разширяването на бойното поле в Европа обаче не е единственото притеснение. Мистериозните атаки преди две години срещу газопроводите "Северен поток", които доведоха до рязко покачване на цените, подчертават опасностите от хибридната война, включително т.нар. атаки под фалшив флаг или други с вероятна възможност за отричане.

"Никой не знае с колко време разполагаме", заяви министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Бохлин, като добави, че подобренията са още по-спешни, тъй като Южна Швеция има една от най-големите разлики между потреблението и производствения капацитет в Европа.

До края на 2028 г. около 1000 квалифицирани шведи трябва да бъдат на разположение за защита на енергийните доставки като част от задължителния граждански дълг - форма на национална служба, спряна след Студената война и въведена отново тази година. Ще бъдат изградени по-здрави огради и ще бъде засилено наблюдението.

Малмьо няма да е единственият град, който ще може да работи независимо от мрежата. Мрежовият оператор Svenska Kraftnat съобщава, че има планове за столицата Стокхолм, както и за Гьотеборг и ключови региони.

"Става въпрос за изграждане на способност за продължаване на обичайната работа по време на криза", заяви главният директор по сигурността на оператора Ерик Нордман.

Като цяло в бюджета за 2024 г. правителството отделя около 5,5 млрд. крони (510 млн. долара) за гражданска отбрана, което е почти три пъти повече от 2021 г., годината преди Москва да изпрати танкове в Украйна. В средата на април то допълни финансирането с допълнителни 385 млн. крони.

Но това все още не достига 10-те милиарда крони, от които според оценките на Шведската агенция за граждански извънредни ситуации страната се нуждае годишно, само за да започне да се измъква от задънената улица.

 "Няма значение колко силна ще стане армията - ако не получим необходимата подкрепа от гражданската отбрана, няма да можем да направим необходимото", заяви главнокомандващият на армията Микаел Биден. "Това е мащабна работа."

Предизвикателствата не са характерни само за Швеция и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че другите страни трябва да приличат повече на Финландия - която граничи с Русия и през десетилетията е изградила и поддържала стабилна инфраструктура за гражданска отбрана, като същевременно е обучавала цивилните граждани как да действат при извънредни ситуации в страната.

Шведският министър-председател Улф Кристерсон вече е взел под внимание това.

"Ние се учим много от това, което се случва в Украйна, по причини, които са много тъжни", каза той по време на пресконференция на 23 април с финландския президент Александър Стуб. "Ние също се учим от Финландия, не на последно място, когато става въпрос за готовност и гражданска защита."

450-мегаватовата електроцентрала в Малмьо се захранва с газ, но може да изгаря и дизел, и е собственост на германския енергиен гигант Uniper SE. Той затвори съоръжението през декември 2016 г., след като цените на електроенергията спаднаха твърде много, за да излезе на печалба, след което го продаде през 2021 г. на холандската компания PACO Holding, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Миналата година, когато Русия засилваше военноморската си активност в Балтийско море и придобиваше надмощие в Украйна, Svenska Kraftnat нареди на Uniper да се откаже от продажбата и да постави централата в режим на готовност до края на десетилетието.

Като компенсация операторът на мрежата предложи цели 1,1 млрд. крони - в една от първите и най-големи инвестиции на държавата в енергийната сигурност от началото на войната с Русия в Украйна.

По време на неотдавнашно посещение на електроцентралата, която е построена през 2009 г., ръчно управляваните навигатори, колела, кабели и тръби, пресичащи сградата, изглеждаха в перфектно състояние, но части от тях все още бяха покрити със скеле.

Работата по пускането в експлоатация на обекта, наречен Оресундсверкет по името на близкия пролив, който служи за вход към търговските пътища в Атлантическия океан, ще се засили след лятото, когато ще бъдат монтирани нови турбинни лопатки, струващи десетки милиони крони. Тя ще започне да функционира напълно през 2025 г.

Нилсон заяви, че очаква централата да продължи да предлага услугите си на пазара на електроенергия и след края на десетилетието, когато изтича срокът на поръчката на управителя на мрежата. "Не виждам нито едно от изискванията за сигурност на доставките да намалява", каза той и добави: "Напротив".