Няма кой да работи: Германия не може да се откаже от мигрантите

През последното десетилетие Германия стана магнит за тези, които бягат от конфликти. Сега тя трябва да се превърне в маяк за висококвалифицирани професионалисти. Нарастващото обществено недоволство от имиграцията и възходът на крайната десница могат да попречат на страната да се справи с това предизвикателство.

Бъдещото благосъстояние на нацията зависи от привличането на милиони икономически мигранти, които да запълнят празнотите, оставени от пенсиониращите се „бейби бумъри“. Но вътрешната обстановка е мрачна след серия от насилствени престъпления, за които се твърди, че са извършени от чужденци. Миналата седмица трима души бяха убити и осем ранени при нападение с нож; заподозреният беше сирийски търсещ убежище и член на Ислямска държава. Обществената тревога може да помогне на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) да спечели първо място на регионалните избори в Източна Германия този уикенд. В Тюрингия например, социологическите проучвания показват, че AfD може да спечели около 30% от гласовете.

Социалдемократическият канцлер Олаф Шолц иска да ускори депортациите на тези, които не отговарят на условията за оставане в Германия, като същевременно насърчава квалифицираната миграция. Но този балансиращ акт става все по-труден.

Алис Вайдел, съпредседател на AfD, призова за мораториум от поне пет години върху по-нататъшната имиграция, докато лидерът на опозиционните консерватори Фридрих Мерц настоява непопулярното коалиционно правителство да спре да приема бежанци от Афганистан и Сирия и да отмени политики, които улесняват получаването на германско гражданство.

Това е далеч от оптимизма, който се демонстрираше през 2015 г., когато бившият християндемократически канцлер Ангела Меркел знаменито заяви „Ще се справим с това“ в отговор на пристигането на около 900 000 търсещи убежище на прага на Германия, предимно от Сирия. Оттогава към тях се присъединиха над 1 милион украински бежанци, което прави Германия четвъртата най-голяма домакинска страна на бежанци в света.

Страната положи похвални усилия да интегрира новопристигналите, но плати висока цена за хуманизма си: гражданите на никоя друга страна не искат правителството им да се фокусира върху намаляване на имиграцията повече от германците, които сега считат това за по-важно от борбата с бедността, според международно проучване, публикувано през май. Дори Йоахим Гаук, бивш пастор и германски президент по време на този бурен период през 2015-2016 г., призова страната си да приеме по-строги правила за убежище, за да държи настрана екстремистките политически партии.

Правителството има дълг да защитава гражданите си, но Германия не може да си позволи да спре напълно миграцията. Лишена от евтин руски газ и на фона на намаляващото търсене на китайски капиталови стоки, страната премина от двигател на еврозоната до изоставаща икономика: очаква се икономиката да застои за втора година.

Потенциалният икономически растеж е оценен на едва 0.4% годишно за останалата част от десетилетието, тъй като производителността се забавя и голямото поколение на „бейби бумърите“ е на път да се пенсионира. Въпреки че правителството се опитва да направи работата по-привлекателна — като намалява данъците за извънреден труд и предлага финансови стимули за отлагане на пенсионирането, например — тези усилия няма да бъдат достатъчни. Икономистите от UBS Group AG прогнозират, че работоспособното население на Германия ще намалее с 8 милиона души, или с 0.6% годишно, до 2050 г., съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Това ще окаже все по-голям натиск върху бюджета, тъй като Германия има пенсионна система „плати по пътя“, при която текущите служители финансират доходите на днешните пенсионери. „По-голямата имиграция може да бъде мощна сила за противодействие на тези фактори. Въпреки това, перспективите за това са несигурни,“ отбелязва Международният валутен фонд.

Около 1.6 милиона работни места вече са незаети от работна сила от 46 милиона души, като секторите на логистиката, инженерството и медицината са сред най-засегнатите. Коалицията обяви няколко реформи, за да помогне за привличането на необходимите 400 000 квалифицирани мигранти годишно, включително издаване на „карти за възможности“ на хора извън Европейския съюз, за да могат да дойдат в Германия и да търсят работа за 12 месеца, вместо да се изисква вече да имат трудов договор.

Въпреки това, предложение на правителството от миналия месец за временно намаление на данъка върху доходите за квалифицирани чуждестранни работници през първите им три години в Германия предизвика вълна от критики. Докато мигрантите трябва да печелят над определен праг, за да отговарят на условията, и стимулите няма да се прилагат за много високи доходи, опозиционни политици и синдикати се оплакаха от дискриминация, защото германските данъкоплатци няма да се ползват със същото отношение. Високопрофилни социалдемократи също се изказаха предпазливо, докато проучване на YouGov разкри, че 63% от населението е против чужденците да плащат по-малко данъци.

Позволяването на квалифицирани мигранти да плащат по-малко данъци за ограничен период е оправдано на основата, че работата просто няма да бъде свършена и следователно икономическият растеж и данъчните приходи ще бъдат по-ниски; няколко европейски съседа вече имат подобни стимули.

Германия има много повече от пари, които да предложи на чужденците, включително уважение към върховенството на закона, силни социални мрежи за сигурност, безплатни обществени университети и приятелски за семейството политики. Но се съмнявам, че тя е на върха на списъка за мигрантите, които искат да напреднат в кариерата си.

Германия е на критичен кръстопът в своята следвоенна история. Ако направи грешен избор, както социалното сближаване, така и икономическият растеж могат да пострадат.