Украйна иска да си вземе сираците от Италия, те обаче не желаят да се връщат при снарядите

Пъхейки срамежливо крака, Артьом обясни защо не иска да се върне в сиропиталището си в Украйна.

"Тук, в Италия, има по-добри шансове за образование, по-добро медицинско обслужване", казва 17-годишният младеж на току-що придобития си италиански.

Артем е един от 57-те сираци, които бяха набързо евакуирани от Украйна до хълмовете над Бергамо в Северна Италия през март 2022 г. А сега, две години и половина по-късно, са в центъра на дърпане на въже между двете страни.

Украйна поиска децата да бъдат върнати обратно, за да помогне за спирането на демографския срив, предизвикан от емиграцията по време на войната на шест милиона украинци в цяла Европа, включително 600 000 непълнолетни. Това е изселване, което може да ограби Украйна от едно поколение и да издълбае страната отвътре, докато Русия я обсажда.

Юлия Чечикова, директор на сиропиталището за деца в Бердянск близо до Мариупол, която пътува до Италия и сега живее с тях в църковен имот в град Рота д'Иманя на върха на хълма, казва: "Всички украинци трябва да се върнат в страната си, тези деца трябва да се върнат — рискът е да загубят националната си идентичност."

Решени да забавят заминаването им обратно в Украйна са италианските семейства, длъжностните лица и учителите, които са учили, хранят и се грижат за децата и твърдят, че военна зона не е място за изпращане на сираци.

"От всички хора, на които Украйна трябва да си поиска обратно, сираците трябва да са последните, тъй като нямат семейство там и се нуждаят от много помощ, която е трудно да се получи, когато има война", на мнение е 42-годишният Диего Моска - местен учител, който има приемаше сираците през уикендите.

Противостоянието достигна връхната си точка през юли, когато местен съд се съгласи с исканията на Киев. Чантите бяха опаковани и автобусите резервирани, само за да може съдията да отмени решението 24 часа преди заминаването, след като 32-ма от сираците пристигнаха в полицейския участък, за да кандидатстват за петгодишно разрешение за убежище в Италия.

"Повечето деца искат да останат", казва Артем.

Децата бяха подкрепени от 18 000 души, които подписаха петиция с искане сираците да останат в Италия, докато бушува война. Върховният комисариат на ООН за бежанците също изрази съмнения относно връщането им.

"Ние не отричаме правото на Украйна да си върне децата, но страната е във война, така че моментът ни оставя в недоумение", казва Филипо Унгаро, говорител на агенцията на ООН в Италия.

Докато съдиите решават какво да правят, животът продължава в трите малки общности, които постлаха червения килим за 117 сираци, бягащи от настъпващите руски сили, когато група украински жени, работещи като чистачки в Италия, се обърнаха за помощ.

Повечето от сираците бяха записани в местно училище в Сант’Омобоно Терме, където местните трупаха дарени дрехи и ги учеха италиански.

"Отначало те не искаха да учат. Бяха агресивни и се биеха помежду си", разказва главният учител Марция Аригони, добавяйки, че 15 от сираците са имали удостоверени затруднения в обучението или поведението.

"Това, което направи разликата, беше прекарването на време със семействата на италиански съученици", допълва тя.

"Тези деца не искат да се върнат в сиропиталище, подобно на ферма за пилета, да спят в легла, наредени  в редици", казва бащата на едно от 70-те семейства, които са приемали сираци през уикендите.

Освен по-голямата част от сираците, настанени в църковния имот в Рота д'Иманя, осем бяха настанени в изоставено основно училище в малка Бедулита, където миналата седмица две момчета се състезаваха из двора с велосипеди между уроците по математика, дадени от доброволци учители.

"Това са Максим и Максим, двама от тримата Максими, които имаме", казва местният кмет Роберто Факинети, който е разрешил харченето на 300 000 евро за децата, включително за бански костюми за пътуването им до плажа миналия месец. "Бяха развълнувани от пътуването в продължение на един месец – като си помислих, че когато пристигнаха за първи път, се свиваха, когато самолетите преминаваха. Те са живели като малко семейство тук – изпращането им в сиропиталище в Украйна с 200 до 300 деца няма да им помогне."

Обратно в Украйна обаче, рискът от загуба на поколение заради емиграция е "огромно безпокойство", казва Ина Совсун, депутат и бивш министър на образованието. "Никоя държава не оцелява без деца и ние загубихме стотици хиляди", допълва тя.

Совсун казвау че е "трудно да се убедят" емигрантските семейства с деца да се върнат, но че сираците са различна история.

"Сираците бяха прехвърлени извън страната от правителството и са негова отговорност", обяснява тя. "Беше незаконно да се осиновяват сираци по време на войната и може би правителството чувства, че няма достатъчно информация за тези извън Украйна. Това решение да ги върнем от Италия е неочаквано, но може да бъде разбираемо".

Около 30 по-големи деца от първоначалните 117 бяха върнати миналата година по нареждане на Киев, докато други бяха върнати след извършване на кражба или вандализъм.

Сега планът на Киев е да върне останалите в сиропиталищата близо до румънската граница и в Запорожие, където върналите се миналата година съобщават за спиране на електричеството и водата от време на време.

Артем беше един от сираците, които трябваше да бъдат върнати, но слезе от автобуса, когато той се канеше да тръгне, и отиде пред италиански съдия, получавайки разрешение да остане, когато каза, че се страхува, че ще бъде убит във войната.

Тези, които все още са в Италия, съобщават, че украинските служители, които са пътували с тях, са ги смъмрили, че са поискали убежище, предупреждавайки ги, че ще бъдат разделени и изпратени в центрове за задържане на мигранти с африканци.

Чечикова казва: "Ако останат в Италия, ще бъдат разделени на малки групи, докато в Украйна ще бъдат заедно."

Докато Аригони се подготвяше за нов срок в училището, тя предупреди, че несигурността около съдбата на сираците разкъсва нервите им. "Малките са много развълнувани и прогнозирам, че тази година ще бъде трудна", казва тя.