Спорни текстове в Закона за платежните услуги закръгляват лева към еврото

Промени в Закона за платежните услуги и платежните системи за приемането на еврото се оказват в разрез с вече приетия Закон за въвеждане на еврото, тъй като на теория закръглят българския лев, коментираха пред “Труд news” юристи с богат опит в законодателството по паричната политика.

Част от предложенията за промени в Закона за платежните услуги и платежните системи са: "Думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“, думите „600 лв.“ се заменят с „300 евро“.

Спорните текстове са публикувани за обществено обсъждане в платформата Strategy, но вероятно спрямо тях ще има възражения и предложения за прецизиране на текстовете, при които 100 лева стават директно 50 евро, допуснаха и финансисти с парламентарна практика.

При превалутиране 2:1 потребителят е в по-благоприятно положение, показват изчисленията. Но е въпрос на тълкувания и гласуване в пленарна зала дали ще бъдем в по-изгодно положение при действителното въвеждане на еврото.

В новия Закон за въвеждане на еврото, който бе обнародван преди по-малко от месец в Държавен вестник (виж карето, б. а.), ясно е посочено, че “превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая”. Нещо повече, този текст почива на Европейски регламент 1103/97, а “получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая”.

Експерти коментираха, че превалутирането лев-евро трябва да се случи при курс 1,95583 лев-евро, но при представените за обществено обсъждане текстове се е ползвало за улеснение “кръгло превалутиране”. Специалисти с многогодишна практика във финансови институции бяха категорични пред “Труд news”, че “подобно закръгляване виси във въздуха”, но вероятно се случва заради циркулиращи инструкции между институциите, които не са направени злонамерено.

В преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото не се предлагат промени в законови разпоредби, в които са посочени конкретни суми или стойности в левове, като например такси, ставки, глоби и имуществени санкции в административно-наказателните разпоредби на законите. Но юристи коментираха, че в такива случаи се прилага “Принципът за автоматичност”, според който стойностите, посочени в левове, в съществуващите правни инструменти се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в законопроекта.

Експерти посочиха, че тези разпоредби могат впоследствие да бъдат адаптирани към новата валута по инициатива на българските ведомства, но без това да поставя лицата в по-неблагоприятно положение.

Извън спорните промени, текстовете в Закона за платежните услуги и платежните системи предвиждат, че от датата на въвеждане на еврото в Република България ще бъде преустановено функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС. Ще се осигури разпространението на незабавните плащания в евро.

“Основната цел на нормативните изменения е да се осигури разпространението на незабавните плащания в евро, доколкото Регламент (ЕС) 2024/886 предвижда задължение за всички доставчици на платежни услуги, които предоставят кредитни преводи в евро, да обезпечат и предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро”, пише в мотивите на законопроекта. Става дума за “незабавните кредитни преводи в евро 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без възможност за ограничения само до работни дни”.

“Незабавните плащания представляват ключова технологична иновация в областта на платежните услуги, тъй като позволяват освобождаване на средства, блокирани във финансовата система, да станат незабавно достъпни за потребление и инвестиции от страна на потребителите и предприятията”, се казва още в мотивите за промените.

Има и текст, свързан с разширяване на кръгa на органите, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална тайна. Такава ще може да бъде предоставяна освен на органите на държави членки и на други органи на държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор и финансовите пазари.