Брекзит струвал 40 000 работни места в Лондонското сити

Излизането на Великобритания от Европейския съюз струва на финансовия център на Лондон (City of London) около 40 000 работни места, което е далеч по-дълбоко въздействие от Брекзит спрямо предишните оценки. заяви пред Ройтерс лорд-кметът на Лондонското сити Майкъл Мейнили.

Той посочи, че Дъблин е спечелил най-много, като е привлякъл 10 000 позиции, докато градове като Милано, Париж и Амстердам също са се възползвали от миграцията на работни места от Лондон, след като Великобритания гласува през 2016 г. да напусне търговския блок на ЕС.

"Брекзит беше катастрофа", каза Мейнили, церемониалният ръководител на лондонския финансов център, който се простира на една квадратна миля, включвайки и централата на Английската централна банка, международни банки и застрахователи.

"Имахме 525 000 служители през 2016 г. Моята оценка е, че загубихме малко по-малко от 40 000", отбеляза той.

Оценки на Мейнили са много по-високи от 7 хилядите работни места, които консултантите в EY изчислиха, че са напуснали Лондон в посока на Европейския съюз до 2022 г.

Но той каза, че Лондонското сити се разраства, включително в области извън финансите, с нови работни места, които компенсират последиците от Брекзит. Броят на работещите в Лондонското сити е набъбнал до 615 000, тъй като нарастват застрахователите и секторите за анализ на данни.

Въпреки това оценката му подчертава мащаба на последиците, докато Великобритания се стреми да възстанови мостовете към континентална Европа.

"Лондонското сити гласува 70 срещу 30 за оставане в ЕС. Ние не го искахме", каза Мейнили, добавяйки, че е удвоил усилията си да "се ангажира повече" с Европа, като е направил девет посещения в страни от региона само през тази година. Стремежът му да засили отношенията с континентална Европа идва на фона на по-широкото икономическо забавяне във Великобритания, което е разкъсвано от несъгласието относно излизането ѝ от Европейския съюз.

Въпреки че някои се надяваха, че Брекзит ще даде на Лондон свободата да намали имиграцията, да се откаже от големи количества регулации на ЕС и да подкрепи икономиката, имиграцията нарасна, регулацията се оказа трудна за разплитане и икономиката се забави.

Киър Стармър, новият министър-председател на Великобритания, се стреми да възстанови отношенията с континентална Европа, повредени от годините на тежки Брекзит преговори. Стармър иска да премахне някои пречки пред правенето на бизнес със страните от ЕС, включително споразумение за взаимно признаване на професионални квалификации, но изключва връщане към единния пазар на блока.

Мейнили посочи, че "има много повече, което можем да направим по отношение на визите", за да помогнем на финансовия център на Лондон. "Работим и по двустранни търговски споразумения с Германия", каза той, цитиран от БНР.

Дълго време перлата в британската индустриална корона, финансовият сектор на страната, също е в упадък, отбелязва Ройтерс.

Икономическата продукция в сърцето на финансовия сектор на Великобритания, включително банките и инвестиционните фондове, е спаднала с повече от 15% от края на 2019 г. - точно преди Обединеното кралство официално да напусне ЕС.

Като цяло, производството на финансови услуги във Великобритания е спаднало с 1% от края на 2019 г. - рязък контраст с Франция и Германия, където се е увеличило с 8%, както и ръст с 18% в Ирландия, показват данните от националните статистики.

Британският износ на финансови услуги е изпреварен от други бизнес услуги, като право или реклама.

Британският официален бюджетен прогнозист заяви през март, че прогнозата му, че Брекзит ще доведе до свиване на търговските обеми с 15%, е "като цяло в съответствие" с направената оценка.

Според последните проучвания на общественото мнение, повечето британци смятат, че досега Брекзит е бил провал, но привържениците казват, че Великобритания има по-голяма свобода да следва собствения си път извън ЕС. Те посочват икономическия спад в Германия и политическите сътресения във Франция като доказателство за недостатъците на единния блок, отбелязва Ройтерс.