Отиде си една от легендите на футбола - Аян Садъков

Отиде си една от легендите на футбола - Аян Садъков.

Големият футболист е починал днес в интензивното отделение на университетската болница "Св. Георги". 

Това съобщиха от лечебното заведение, където късно снощи е бил приет по спешност в Клиниката на анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ).

Причината за хоспитализирането му бе проблем с дишането. Големят футболист страдаше от от амиотрофична латерална склероза.

Лекарският екип е положил всички усилия да стабилизира състоянието му, но той е издъхнал днес малко след 14 часа, съобщи БТА.

Аян Фаиков Садъков е бивш български футболист, полузащитник и треньор по футбол.

Дългогодишен съсезател на българския национален отбор и една от живите легенди на Локомотив (Пловдив). От началото на 2010 година съвместява длъжностите старши треньор на националния отбор при 19-годишните, както и асистент на Михаил Мадански в младежкия национален отбор.

Играл е за Локомотив (Пловдив) (1978-1989, 1992-1993), Ботев (Пловдив) (1994-1996) и португалския Белененсеш (1989-1991). Има 248 мача и 66 гола в "А" група (228 мача с 64 гола за Локомотив и 20 мача с 2 гола за Ботев) и 122 мача и 74 гола в Б група.

Бронзов медалист през 1992 с Локомотив и през 1995 с Ботев, носител на Купата на Съветската армия (в неофициалния турнир) през 1983 г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори.

Той има 79 мача и 9 гола за "А" националния отбор (1981-1991), 25 мача и 9 гола за младежкия тим и 40 мача с 15 гола за юношеския тим.

Участва на СП-1986 в Мексико (в 4 мача). "Заслужил майстор на спорта" от 1985 г. За купата на УЕФА има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор.

Обявен е за най-добре представилия се български футболист на Световното първенство през 1986 г. в Мексико.

Един от най-добрите футболисти на България за 80-те год. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място.