Един различен спомен за Гунди

Любимият сезон на децата е лятото. Аз не се отличавах от тях и като ученик жадувах за ваканцията, през която да се раздам на футболното игрище по време на нечовешките жеги. Дори до болка познатите призиви на родителите ми от терасата "Прибирай се да ядеш" понякога не ме спираха от това да продължа да играя футбол с останалите деца.

Като всяко хлапе на 11, исках да съм част от тази вихрушка от емоции и адреналин, наречена футбол. За това не спирах да се раздавам на игрището. В крайна сметка, чудото се случваше и аз все пак се прибирах вкъщи. В един горещ летен ден, съвсем случайно попаднах на документален филм от 1986 година за Георги Аспарухов, чийто режисьор е Михаил Гецов.

В продължение на 1 час и 6 минути не мръднах от телевизора. Кадрите, които видях, ме оставиха с отворена уста през цялото време. Обаятелен, висок, строен, считан от мнозина за най-добрия футболист на България за всички времена, Георги Аспарухов влезе в сърцето ми и стои там до ден днешен.

Въпреки оскъдните кадри, които се пазят от онова време, дори детското, неопитно око би забелязало харизмата, невероятния поглед, грациозните отигравания, които са били по силите само на големите футболисти. Играта му за Левски в партньорство с Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, Меци Веселинов, Георги Соколов-Соколето и още плеяда сини играчи се разказват легенди.

Прочетете целия текст на Донислав Донев в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→