Вальо Илиев пред Gol.bg: Няма да кажа лоша дума за ЦСКА-София

Бившият железен защитник и капитан на ЦСКА Вальо Илиев винаги има какво да каже. Двукратен шампион с армейците, носител на купата и суперкупата на България. Той е автор на победното попадение за емблематичния успех на ЦСКА срещу Ливърпул на "Анфийлд" през 2005 г. Син на легендарния вратар на Ботев Враца и ЦСКА Илия Вълов.

До есента Вальо бе старши треньор на ЦСКА 1948. Той успя да преведе "авиаторите" от най-ниските аматьорските групи до Втора лига на България, но бе сменен след едно равенство. От два месеца Илиев е помощник треньор в румънския елитен Университатя Крайова. Бранителят даде специално интервю за колегите от Gol.bg.

Здравей, Вальо. Вече втори месец си в треньорския щаб на румънския Университатя Крайова, разкажи малко повече за този отбор, целите му и как се стигна до твоето привличане там?
В Университатя изкарах доста силни футболни години. Създадох си име на футболист и човек. Хората в Крайова ме уважават страшно много. Не всеки ден се случва да получиш покана за работа от чуждестранен клуб, където треньор е италианец, а собственик румънец. Благодарен съм им, че ми предоставиха тази възможност да се развивам. Определено се опитвам да попивам и да се уча от Девис Манджа. От него за месец научих неща, които със сигурност ме развиха поне една идея като треньор.

Какви са целите пред Университатя?
През последните години в Университатя всичко е сериозно надградено във всяко едно отношение. Отборът разполага с доста модерен стадион. Новата тренировъчна база до месец ще бъде изцяло готова и ще функционира на пълни обороти. Тя ще притежава всичко необходимо за един наистина качествен тренировъчен процес и то на едно високо европейско ниво. Мисли се само и единствено за футбол. Като цяло Университатя представлява доста амбициозен проект, в който включвам абсолютно всичко - стадион, база, президент, ръководство, треньори, футболисти. Самите играчи са млади, един микс между чужденци и румънци. Г-н Манджа пък е перфекционист. Изпипва всеки един детайл до максимум, знае много добре какво прави, как да го постигне и как да го предаде на футболистите. Трябва да си призная, че в първите ми дни останах наистина сериозно впечатлен от всичко в този клуб. Страхотен колектив и отлична комуникация между отделните звена.

Феновете на Университатя се славят като едни от най-горещите в страната
Само ще кажа, че средната ни посещаемост е между 10 000 - 15 000, като на последната ни дерби среща имаше близо 30 000 зрители. Университатя има наистина уникални фенове, една сериозна ултрас маса.

Възможно ли е още този сезон да се преборите с Клуж и Стяуа за шампионската титла?
Твърде е рано да се говори за крайно класиране и призови места. Има много мачове да се изиграят от редовния полусезон и след това от плейофите. Не трябва още сега да се правят сметки и изчисления. Колкото и клиширано да прозвучи - играем мач за мач. Треньорският щаб и футболистите сме максималисти. Самият собственик пък е доста амбициозен човек и едва ли ще се задоволим с каквото и да е. Ще гоним максимума, но всичко вече е Божа работа. Вярвам, че клубът има необходимите условия, нужната политика и качество, с които да постигне целите си, а защо не и да стане шампион.

Би ли сравнил нивото на футбола в България и Румъния
В Румъния се играе по-качествен футбол, колкото и да не ми се иска да го кажа и призная. Темпото в срещите, агресивността и изпълненията са на по-високо ниво. Разлика има дори и в тренировките. В Румъния почти всеки отбор разполага с много добри бази за подготовка и официални стадиони, които имат нужната тревна настилка. Това е предпоставка за един по-добър футбол.

Защо в България не оценяваме собствените си треньорски кадри, а предпочитаме такива от чужбина?
Това ми е болна тема, няма да го крия. Патриот съм и винаги държа на българското - и треньори, и футболисти. Сигурен съм, че в България има много кадърни млади и опитни треньори. У нас търпение има само към чуждестранните специалисти. Те съумяват да си издействат договори със сериозни клаузи за неустойка при едно уволнение и трудно даден президент би им показал вратата. Със сигурност това не е единствената причина, но една от основните. Българските треньори един вид нямат почти никаква защита.

До къде се простират треньорските ти амбиции?
Максималист съм и ще се опитам да стигна далеч. Ще направя всичко по силите си, пък каквото Господ ми е отредил. Още съм твърде млад в тази професия, но съм решен и амбициран да се уча и да се утвърдя. Привърженик съм на агресивния футбол, който изповядва Диего Симеоне. Един вид микс между агресивност и офанзивност.

На какво се дължи пропадането на отборите ни в евротурнирите през последните години. Единствено Лудогорец се мъчи да направи нещо запомнящо се
Няма какво да се заблуждаваме. Всичко изисква време, търпение от собственици и фенове, правилен начин на работа и взимане на правилни решения от правилните хора. В България прекалено лесно и бързо искаме да постигнем крайните резултати, а нямаме основата. Това много бързо пресича някой млад треньор, който има шанс да се развие. Това е грешно. За да постигнеш нещо значимо, голямо и трайно е нужно време, търпение и отдаденост.

Какво е мнението ти за националния ни отбор?
Доста приятно изненадан съм от представянето ни в Лига на нациите. Г-н Хубчев е изградил един страхотен колектив, вкарал е нужната дисциплина и резултатите са на лице. Трябва да се отбележи, че всеки от националите ни играе за отбора, а не за себе си. Вече няма лесни съперници. Всеки иска да се развива, да надгражда и да побеждава. Като цяло няма аутсайдери и тотални фаворити, както беше преди години. Имаме добри шансове за класиране на еврофиналите през 2020. Трябва обаче да отбележа, че при младите футболисти твърде рано се къса нишката и те забравят каква е реалността. Нямат точна преценка за качества и възможности. Имаме доста талантливи и кадърни момчета, но те много бързо се главозамайват и то след едва два-три силни мача. Получава се главозамайване и трудно се намира постоянство. В тази връзка шапка свалям на футболни мохикани, като Емил Гъргоров, Георги Илиев, Георги Петков и Мартин Камбуров.

Почувства ли се обиден след смяната ти в ЦСКА 1948
Не. Не съм обиден на никого, а и няма място за подобни неща. Съжалявам единствено, че не получих шанс да вкарам отбора в Първа лига, а бях сигурен в това нещо и вярвах, че ще го направя. Това е неприятното чувство в мен, не успях да довърша започнатото. Пожелавам успех на отбора.

Ти не си позволи да кажеш лоша дума за ЦСКА-София, дори и когато бе свързан с ЦСКА 1948
Никога няма и да кажа лоша дума, а и не мисля, че има какво лошо да казвам. Изживял съм страхотни моменти на "Армията" - с хора, с фенове, с футболисти, с треньори. Там, където съм имал приятни изживявания и страхотни резултати, няма как да плюя.

Цялото интервю в Вальо Илиев четете в Gol.bg