Мит, щастие, тъга, бунт - кой беше Марадона за феновете?

Легендата на футбола Диего Марадона беше погребан на малка семейна церемония в Буенос Айрес. Тя бе в ярък контраст с хаотичните сцени по-рано през деня, когато десетки хиляди плачещи фенове се събраха в столицата, за да отдадат почитта си.

Марадона бе положен до родителите си - Далма и Диего, а на гробището бяха допуснати само семейството му и близки приятели. И все пак - феновете се събраха по пътя до Jardin Bella Vista за да зърнат автомобила с ковчега на легендата. Много от тях се опитаха да се докоснат до колата, когато тя бе спряна.

Аржентина бе напълно стъписана в началото на деня, вперила поглед в президентския дворец Каса Росада, където хиляди хора се изправиха на опашка, за да си кажат последно сбогом с идола си. Сълзи и ридания се чуваха от опечалените от всички възрасти и социални класи. Сред тъгата се разнесоха и футболни скандирания, като “¡Olé, olé, olé, olé, Die-go! Die-go!”

Тялото на Марадона бе положено в дървен ковчег, покрит със синьо-бялото национално знаме и аржентинска ивица с номер 10, който бе част от прякора му "D10S" - заигравка с dios, испанската дума за "Бог". Феновете хвърляха цветя, футболни тениски и броеници върху ковчега, докато отвън здравните работници раздаваха вода сред огромните тълпи, стоящи под жаркото южно пролетно слънце, докато чакаха своя ред да влязат в Каса Росада.

Президентът на Аржентина Алберто Фернандес отмени част от събитията в графика си, след като обяви тридневен национален траур в сряда, и придружи семейство Марадона в президентския дворец.

"Той беше човек, който докосваше небето с ръце, но пръстите му никога не се отлепяха от земята", каза Фернандес след смъртта на Марадона, отразявайки дарбата на легендата да завладява сърцата на феновете както у дома, така и в чужбина.

Но когато времето за поклонение започна да привършва, полицията трябваше да се намеси и да откъсне пътя на феновете към двореца. Това, разбира се, ги вбеси и те започнаха да хвърлят камъни и други предмети по офицери, които реагираха с гумени куршуми. Насилието доведе до наранявания и арести, което накара семейството на Марадона да прекрати публичното посещение в 18:00 ч.

Друг от любимите синове на Аржентина, папа Франциск, изпрати специален подарък на семейство Марадона - благословена папска броеница, която бе предадена лично на дъщерята на Марадона Джанина преди президентският дворец да бъде отворен за обществеността.

Сред тези, които отидоха в Каса Росада в четвъртък, бе Кристиан Монтели, 22-годишен привърженик на Бока Хуниорс. Лицето на Марадона бе татуирано на крака му. "Обичам го толкова много, колкото баща ми. Все едно родителят ми е умрял“, каза Монтели. "Ако умра млад, надявам се горе да играя футбол и да гледам мач на Бока с него."

Друг фен и също фен на Бока, Мауро Гименес, изрази подобно чувство на скръб: "Мисля, че всички днес се чувстват сякаш нещо е умряло - детство им е умряло, майка ви е умряла, баща ви е починал, това е чувството." Думите, добави той, не могат да обяснят какво е означавало за феновете да гледаш Марадона на терена: "Трябваше да си футболист, да имаш страст и тогава може би щеше да знаеш какво е Диего - щастие, тъга, бунт."

"Марадона беше един от онези хора, които неволно помогнаха на всички да разберат, че дори да грешим, все пак можем да правим удивителни неща. Неща, които изглеждат невъзможни за постигане, като мечта “, казва Диего Мартинес, 34-годишен дизайнер. "Той също така ме накара да осъзная, че не сме съвсем добри или лоши; ние сме хора. Въпреки че понякога Марадона не изглеждаше от тази планета, той беше един от нашия вид, но и единственият от неговия."

57-годишната Соня Гарсия, която живее в Мендоса, казва, че "е израснала почти едновременно с нейния скъп Диего". "Обичах енергията, силата и таланта му като футболист и мощния му глас, хумора и иронията", казва тя пред The Guardian. "Той беше изключително интелигентен, дълбоко човешко същество, със светлини и сенки."

Наследството на Марадона в Аржентина може да се сравни само с това, което той оставя в Неапол, където легендата все още е почитана, тъй като осигурява първата титла в историята на клуба. Серджо Трави описва Марадона като "мит" и си спомня присъединяването му към Наполи. "Все още си спомням вълнението, когато за първи път той просто ритна топката по терена“, казва Трави, сега 58-годишен учител по италиански в Колчестър.

"Можете да гледате стотици видеоклипове, но те не могат да ви покажат кой беше Марадона на терена, за противниковия отбор и за нас -  привържениците. Имам чувството, че е починал мой близък роднина. Може би си мислите, че това е реторика, че всичко това е прекалено. Може би сте прави. Но не сте виждали как играеше Марадона."