Чувствителният екзекутор

 

Днес трофеите на Ханзи Флик начело на Байерн са повече от загубите (!) му, което направо граничи с фантастиката. Требъл през миналия сезон, пет трофея от толкова възможни за 2020 година, рекордните 15 поредни победи в Шампионската лига... Вечният помощник вече стана старши. И има статут на легенда. Легенда, изкачила върха най-бързо и по най-чудния начин. Невероятно!

 

Пеп Гуардиола също сътвори подобна приказка с Барселона през сезон 2008/09, но изборът беше планиран преди старта на кампанията и каталунецът имаше възможността да направи пълноценна лятна подготовка, да стартира от нулата и да ръководи един проект, в който блестяха Меси, Шави, Иниеста и така важния за защитата Пуйол.

 

Задачата пред Флик беше повече от трудна - в Байерн нямаше звезди от подобна величина, уволнението на Ковач дойде след най-тежката загуба на клуба за последната декада (1:5 във Франкфурт), реномето на шампионите беше пострадало и да си го кажем честно - в представянето на отбора цареше хаос. Имаше мачове, в които играта се получаваше, но в по-голяма част от срещите липсваха два важни елемента - ясна философия и баланс.

 

Почеркът на Ханзи си пролича рано-рано. Сравнително рано дойдоха поредните поражения от Байер Леверкузен и Борусия Мьонхенгладбах, но куриозното е, че тези мачове Байерн по-скоро доминираше. Смятам, че усещането след тези две загуби до голяма степен наклони везните в полза на последвалото решение на шефовете Флик да получи постоянен договор. И разбира се - нужното спокойствие да разгърне потенциала си.

 

Защото въпросното усещане беше надежда. След двата мача спечелените точки бяха нула, но този човек бе успял да обедини съблекалнята. Играчите му вярваха. Помощниците му вярваха. Феновете и шефовете - също. Вярата се завърна и може би в дългосрочен план тези поражения бяха необходими. Това кръвопускане изля "отровата" от организма на баварския колос и генерира импулс, невиждан от доста време.

 

Наскоро Юп Хайнкес бе признал, че Флик е уникален: "Няма треньор в историята на футбола, който да е постигнал толкова големи успехи само за една година. Аз трябваше да чакаме 34 години, за да спечеля требъл. На Ханзи му бяха достатъчни 10 месеца. Свалям му шапка. Той има природно заложена емпатия и умения в комуникацията".

 

Защо приказката на Ханзи Флик изобщо не е случайна, вижте в Gol.bg.