У-лицата: Българинът и неговата планинарска култура

Павел Павлов. Снимка: Личен архив

1 / 3

Двама млади хора изгубиха живота си, слизайки от Витоша в края на миналия месец. Те са били добре екипирани, но... Направили нощни снимки, изпратили ги на приятелите си и им казали, че скоро ще са при тях. Оказва се, че това е последната им разходка.

Баща качва двете си деца на лифта на Витоша, отново с идеята да прекарат хубаво в планината и да се приберат с чудесни спомени. Но, за миг - нещата се променят и едно от децата му полита от кабинковия лифт с главата надолу. По чудо остава живо.

Свикнали сме да гледаме на Витоша като на планината на столичани, да я възприемаме повече като парк с широки поляни и утъпкани пътечки. Разходката там е прекрасна, но да не забравяме, че все пак крие и опасности. 

Павел Павлов

Павел Павлов е планински спасител от 20 години. Решава да стане такъв след едно ходене с приятели в Рила, където правейки преход, момиче от тяхната компания, се подхлъзва, пада и изчезва пред очите им по едни стръмни склонове. Намират я няколкостотин метра по-надолу. Била добре, но в първия момент виждат само окървавеното й тяло. Слизат бавно и внимателно към хижа Мальовица, където се провежда курс за спасителна служба. Павел отдавна знае за спасителите, но това е момента, в който решава, че иска да прави нещо повече за хората в планината. Две години по-късно е част от отряда. 

Спасителите

В България има 500 планински спасители, в 32 отряда, в цялата страна. Само за една десета от тях, това е основна професия. Останалите са доброволци, които имат своите различни занимания в живота и се включват в спасителната дейност при подаден сигнал. Отрядите и спасителите членуват по местоживеене. Павел е в отряд София, който е най-старият и най-големият от Планинската спасителна служба. 

Кучетата

Част от спасителите са специално обучени кучета. У нас групата наброява 21 животни с техните водачи. Кученцата се избират от малки, още докато са на 1 - 2 месеца, като се ценят характера и енергичността им. Много е важно кучето да има отношение към хората. "Те са лесни за открадване, обяснява ни Павел - тъй като са много доверчиви и отзивчиви, когато човек им подаде сигнал. Това е важна част от обучението им, за да може по време на акция, да дадат всичко от себе си и да достигнат до пострадалия". Животните заживяват с водача и неговото семейство, и са денонощно заедно. В планинската спасителна служба се провеждат три курса. Два от тях са през зимата - за спасяване от лавини и един е през есента - за бедствие, аварии и катастрофи.

Всеки планински спасител, който би искал да има куче, може да заяви желание и да се включи в курса. Групата за спасяване с кучета, както и цялата система на спасителна планинска служба си е като училище. Кучетата си имат класове – А, В и С. Следват определена програма и всяко куче с водач придобива определени умения, за да се яви в следващия клас. Същото е положението и при планинските спасители. Ставаш такъв след 2-годишен цикъл на обучение, което се провежда през зимата и лятото.

Акциите

За тези 20 години Павел участва в много акции, а днес вече е началник на отряда. Ръководил е спасителната акция за издирването през септември на момчето, което се загуби на Витоша. "Имахме шанс, че времето беше с нас, както и, че момчето се оказа физически здраво и подготвено да бъде в планината".

Павел участва и в акцията за намирането на двамата младежи, които за съжаление загубиха живота си, затрупани от лавина на Витоша. Според планинския спасител, тези момчета са знаели къде отиват – имали са достатъчно добра екипировка – дрехи и обувки.

"Да се окажат точно в този момент на това лавиноопасно място – явно нещо ги е заблудило", отбеляза Павел Павлов. Говорейки с колеги, става ясно, че времето е било ясно тогава, но е имало малки мъгли, които са покривали в определени моменти части от района на Алеко.

"Възможно е и това да е причината, която да ги е дезориентирала точно в този момент, заключава спасителят. - Свикнали сме да приемаме "Стената" - района над хижа Алеко, като безопасно място, където децата се обучават да карат ски. Там и аз съм се учил като малък. Но дори в годините, когато се обработваше целия този район, си имаше няколко характерни места, които бяха и все още са опасни. Те са малки, но там и друг път, през годините, са падали лавини, и са загивали хора по тях. Тези момчета, по нещастно стечение на обстоятелствата, са се оказали точно там" - казва ни още спасетилят.

Според него, тези места са видими. На Витоша са няколко, характерните лавино-опасни места, които са маркирани със забити колове, предупреждаващи за опасността. Те са близо до традиционните маршрути за ходене в планината, обяснява планинският служител.

"Например, "Комините", които продължават от "Бай Кръстьо" нагоре, излизайки към "Платото", е опасен район – казва той и допълва, че има лятна пътека, която изглежда привлекателна, но е известно, че през зимата там не трябва да се влиза. "Резньовите", целият източен склон е опасен. – отбелязва Павел - Прекрасно е, че виждаме всеки ден Витоша и я приемаме като своята семейна планина, но да не забравяме къде се намираме. Включително, като говорим за Витоша, като парк – това е нейният статут на защитен район. Витоша е парк, но е планина с всичките й красиви места и рискове, които крие през лятото и зимата".

Той не пожела да коментира случаят с падналото дете от лифта, тъй като няма достатъчно информация за него. "Какво се е случило в самата кабинка - знае най-добре бащата. Как се е стигнало до там, че тя да се отвори - това са технически детайли, по които трябва да се произнесе съотвената комисия, която експертно ще направи проверка". 

Планината и туризма

Павел смята, че българинът повишава своята планинарска култура. "Все повече млади хора отиват съвсем умишлено в планината, през зимата, за да направят своя преход със ски, след което красиво да се спуснат по планинските склонове. Те са подготвени, имат важната и здрава основа - а именно: знанията и уменията да навлизат през зимата в планината. Притежават необходимата екипировка, която може да подсигури тяхната безопасност.

Наред с тях има и други хора, които виждайки, че е слънчево, решават да направят излет в планината, без да си дадат ясна сметка, че слизайки от колата или лифта, ще попаднат в планина.

"Това е важният момент, да сменим нагласата си и да разберем, че трябва да се съобразяваме с това място, и неговите правила", съветва ни Павел.

На въпроса: "Нужно ли е, да има повече съоръжения на Витоша, за развитието на туризма?" - той отговаря така: "Практикуването на зимни спортове е прекрасна възможност за човека да общува с планината, през зимата. От друга страна, при зимните спортове, практикуващи се в Рила, Пирин и Витоша, акцентът е поставен върху опазване на природата, в нейния естествен вид, и възможността да я предадем на следващите поколения след нас - нашите деца".

Самият той, днес излиза със ски извън планината, но се е научил да ги кара именно на пистата. Що се отнася до страха, според него, това е добра, предпазна реакция.

"Говорим за обем от знания и умения, които хората трябва да притежават в конкретния момент; да се знае къде може да се поеме риска и докъде не бива да се продължава. А когато се появи страхът - тогава  е по-добре да се спреш и да се върнеш или да оставиш прехода -  за следващия път. Планината, сама по себе си, не е страшна. Просто има своите правила. Човекът, колкото повече ги учи и познава - толкова по-дълго и по-приятно ще е там, за него".

Естествено нещо в планината е да се загубиш. Най-добрият съвет, в такава ситуация, е: да запазиш спокойствие и да се върнеш до най-близкото ти познато място, където вече - нещата са ясни. Времето в планината се променя много неочаквано: през лятото може да завали сняг, бързо може да падне мъгла, да навлезе вятър, така че, човек, трябва спокойно да приема тези неща.

"Информацията, днес е много достъпна. Всеки може да се запознае с метеорологичната прогноза, преди да тръгне и да проучи маршрута, ако ще върви по него за първи път. Длъжен е  да е на ясно с психическото и физическото си състояние, както и състоянието на хората, с които тръгва в планината", отбеляза Павел и допълни, че е много по-добре да се откажем, ако преценим, че изпитваме някакво неразположение и да отложим посещението си  за следващия път.  Ако, по време на самия преход ,също усетим умора, притеснение, по-добре да се върнем.

Естествено е след като Павел обича планината, същото да стане и с неговия син. Павел му показва нещата, които прави – води го по ски пистите качва го там, когато е дежурен, и може да го вземе. И ето че Боян е едва на 6 години, но от 3 вече кара ски. При това, без баща му да е проявявал родителски амбиции. От малък е и из залите за катерене в София.

"За децата е естествено да се катерят. В детството ми растяхме по дърветата в двора", спомня си днес спасетилят, който показва красотата на планината на детето си, без да му спестява и рисковете, при които е важно да се погрижи за своята безопасност.

"Оставих нещата и те се случиха по най-естествения начин, както е хубаво да се случва и в живота", разказва ни още той.