"Без будилник": До "малкия Париж" и обратно

Националният военен кръг. Снимка: Dnes.bg

31 / 32

Пътят ни до Румъния е около 7 часа без особено бързане и започва по небезизвестната напоследък магистрала "Хемус". Само по себе си не е безинтересно и преминаването по Дунав мост. На отиване ни посреща проливен дъжд и бурен Дунав, а на връщане ни изпраща залязващо слънце, което просто ни принуждава да свалим прозорците, за да го запечатаме.

Хотелът ни – уютен, дори кокетен и евтин! Само улица го дели от оградата на Палатата на парламента, покрай която често ще минаваме. Огромна, но някак дантелена, въздушна – не ни омръзва нито да я гледаме, нито да й се възхищаваме.

Освен действаща административна сграда - втората по площ в света след Пентагона, тя е и туристическа забележителност. И с просто око се вижда, че е погълнала милиарди леи и безкрайно много камък, дърво, кристал, мрамор...

Медалът, разбира се, има и друга страна – хиляди изселени от домовете им, икономика, работеща само за тази сграда, което обяснява желанието на част от румънците да бъде съборена след падането на режима на комунистическия лидер Николае Чаушеску.

Снимаме я, снимаме се и продължаваме към сърцето на Букурещ – Стария град. Малките криволичещи улички са събрали прекрасни стари сгради, много история и култура, но и всичко необходимо, за да се чувстват гостите добре - арт галерии, антикварни магазини, бутици. В района има над 500 сгради, като 40% от тях са с архитектурно значение.

Тук кипи и бурен нощен живот, защото има много заведения, особено пъбове, в които опитваме и румънска бира. През деня обаче заведенията в Стария град също няма да ви разочароват. За ценителите от групата ни сервираха "чорба де бурта" - румънската шкембе чорба, която дойде с малка купичка истинска сметана.

Центърът на Стария град в Букурещ е една от най-предпочитаните дестинации в Румъния. Така се оказва и за нас, защото всички избрани маршрути накрая ни водят все натам.

Разходихме се и до парка Чижмиджиу, който в тази част от годината посреща с напъпваща зелена красота и спокойствие. Минаваме покрай разцъфващите пъпки на магнолиите и продължаваме до следващата си цел – Атенеумът. Културен символ, той е основната концертна зала на Букурещ.

А после – наистина всички пътища водят към Стария град. Някак случайно попадаме в пасажа Мака-Вилакрос, който сам по себе си е забележителност с прекрасните статуи на входа и остъкления си покрив. Прекрасен паметник на културата наблизо е и сградата на Националната банка на Румъния.

И така изведнъж се озовавамe в Carturesti carusel. Шестетажната книжарница напълно заслужава името си - "Въртележка на светлината". Оказва се наистина прекрасна – можеш да си купиш, книга, сувенир, вино или шоколад, музикален албум. Да почетеш на спокойствие, да пиеш едно кафе, да изгубиш напълно представа за времето...

Сградата, в която е книжарницата - Дворецът Крисовелони, също е архитектурно бижу от XIX век.

Букурещ е наричан още "малкият Париж" заради архитектурата от ХІХ век, протичащата река през града - Дъмбовица и Триумфалната арка, построена в чест на победата и падналите румънски воини по време на Първата световна война.

Влязохме заедно с Румъния в ЕС и периодично, и неизбежно също ни сравняват. Без да сме се задълбочавали в разликите, ще ви кажем две - в заведенията им се пуши, което за едни е прекрасно, а за други - далеч не, и в метрото им не съобщават спирките на английски език.

За да разберем повече, е ясно - ще отидем пак!