"Без будилник": Дяволито от Родопите

Май циганското лято, колкото го имаше, се наигра и си тръгна. Ние обаче използвахме една от последните възможности за годината да се насладим на приятното есенно слънце и да посетим последната придобивка на Родопите - Дяволската екопътека - атрактивен маршрут покрай долината на река Чатак дере. Елате с "Без будилник" на едно екстремно, но и очарователно пътешествие!

Начало като в приказките - "посреща" ни арка с дяволска глава на входа откъм село Борино. Тя обаче определено не ни плаши и по-скоро нямаме търпение да разберем защо пътеката се казва така. Но вече сме предупредени - "Надежда всяка тука оставете".

За себе си намерих "дяволското" в един от водопадите, който много ми заприлича на този в пещерата Дяволското гърло. Водата пада със страшна сила и бучене между скалите в тесен вертикален процеп. Всъщност гледката сякаш се появява изведнъж в ляво - слизаш по дървените стълби и просто ти спира дъхът. А водата, въпреки че изобщо не си близо до нея, носи разкошна прохлада или пък студ - според сезона.

Но да не избързваме.

Началото не е особено обещаващо, даже малко дразни. Пътеката започва равна и широка, отдясно с дървен парапет, който в този участък е основно за красота, тъй като отвъд него се ширят равните родопски поляни. Те са като от идилична картина - доста зелени, въпреки края на есента, пресичани от ромолящата река Чатак дере и рехави дървета. Вляво обаче ни посреща сметище. Купища боклуци са накацали върху треви и храсти и неминуемо предизвикват въпроса защо не са почистени.

Оказва се, че малко по-навътре също може да се паркира, но единодушно решаваме, че тази възможност е по-добре да не съществува, за да не се замърсява излишно природата. По пътеката също се убедихме, че не липсват туристи, които хем са дошли на чист въздух, хем са си зарязали боклуците.

Пътеката продължава по малко дървено мостче над река Чатак дере и се вие в гъста гора. Вляво от моста е Златната върба или Дървото на късмета - в миналото местен жител открил в корените 157 златни турски монети.

Екстремната част от пътеката не е далеч, затова табела предупреждава, че тя не е подходяща за деца под 12 години.

Освен че често дървените стълби са стръмни и от тесни летви, по по-голяма част от маршрута се ходи един след друг или туристите трябва да се изчакват, за да се разминат. Това също е сред причините пътеката да не е подходяща за по-малки деца.

Стълбите са нагоре и надолу и в някои участъци погледът към низините не е за хора със страх от високото.
Всичко това естествено има своя чар, а е и достъпен начин да се насладим на тази част от родопската природа.

По протежението на пътеката има всичко - ромоляща река, буйни водопади и каскади, уютни заслони и беседки, пейки, които предвидливо са обърнати към приятни гледки и сякаш никнат като гъби. Стълбите са там, където ти трябват, а парапетите тук вече съвсем не са само за красота.

От сайта на пътеката става ясно, че се предвиждат голям и малък кръг, но крайна точка за момента май е другият вход към пътеката - откъм Буйновско ждрело, където има и асфалтов път. На няколко места има бележки с координати за транспорт по ваше желание или за връщане до изходната точка - в случай, че не искате отново да се върнете пеша по същия маршрут.

Едно от интересните места по протежението на пътеката е Дяволският мост - скална арка, която свързва двата отвесни бряга на реката. Под нея се вие стръмна стълба. Може и да не я използвате и да го заобиколите отстрани, но определено смятаме, че си заслужава да я пробвате.

В определени моменти от годината ще видите и Орфеево цвете (Родопски силивряк). То се среща много рядко по принцип, а едно от местообитанията му е именно районът около Ягoдинcĸaтa пeщepa. Лилавото цвете е вĸлючeнo в чepвeнaтa ĸнигa нa Бългapия ĸaтo зaщитeн pacтитeлeн вид. Една poдoпcĸa лeгeндa разказва, че то e poдeнo oт cълзитe нa Opфeй пo зaгyбeнaтa мy любимa Eвpидиĸa.

Около половин част след моста е каскадата "Скритите водопади". В процес на изграждане е веломаршрут. Пътеката е добре обозначена с маркировка и табели, но и участъкът е такъв, че няма как да поемете по друг път.

Разстоянието от единия до другия вход се изминава за около два часа с кратки почивки и, разбира се, спиране за снимки. А чудните гледки наистина си заслужават!