"Без Будилник": От рибарско селище в глобален мегаполис

По-малко от половин човешки живот. Точно толкова – 35 години, са нужни на Шънджън, тогава просто средище от рибарски селца на прага на Хонконг, да се превърне в център и символ на китайското икономическо чудо, задвижвано все по-силно от производството и високите технологии.Едва преди 30 години става дума за градче от около 30 хил. жители, а днес Шънджън е един от най-големите и важни градове в Народната република, приютил над 15 млн. жители. Намиращо се в южната част на Китай и разделено от Хонконг с една река, рибарското селище бе първият китайски град, обявен още през 1979 г. от „бащата на реформите“ Дън Сяопин за първата специална икономическа зона. Именно това помага на региона да се трансформира от рибарско селище в мегаполис.

Преди няколко уикенда няколкостотин учени и адвокати се събраха в бална зала на хотел в града, за да участват в дискусия на тема "Иновации, интеграция и ред", събитие, организирано съвместно от юридическите факултети на университетите в Пекин, Оксфорд и Станфорд. Правните конференции принципно могат да бъдат много приспивни, особено в Китай, а един учен от Пекин надлежно задaва тона с твърдението, че „редът е важен за пазара", писа в своя кореспонденция от мегаполиса Economist.

Но друг от местните лектори внезапно съживява аудиторията, представяйки изненадващо силна защита за „подривната“ иновация. Сю Южин, заместник-председател на поделението за Шънджън на Китайската народна политическа консултативна конференция, правителствено консултативно бюро, казва, че градът дължи успеха си не на правителството или на Комунистическата партия, а на своята политика да позволява на хората да отидат „отвъд плановата икономика“.

И така - градът действително налага някои ограничения за свободата на движение (макар и само една малка част от населението да има "hukou" - официална регистрация за оставане в града), но той е сравнително спокоен по отношение на трудовите договори и не дискриминира аутсайдерите. „Хората са най-големият източник на нашия растеж", казва Сю. Именно това рязко контрастиращо мнение на върхушката в Пекин и местния апаратчик ни помага по-лесно да разясним как предприемачите превърнаха Шънджън в един от най-иновативните градове в света.

Между 1980 г. и 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Шънджън в реално изражение нараства със средногодишен темп от 22% и днес възлиза на 2 трлн. юана.

Градският район Наншан, дом на около 125 листнати на различни борси компании с комбинирана пазарна стойност от близо 400 млрд. американски долара, има по-висок доход на човек от населението от Хонконг. За разлика от Пекин, който има редица топ университети, Шънджън разполага едва с шепа незначителни висши учебни заведения, но много висшисти от цял Китай се стичат в града и съставляват по-голям дял от населението, отколкото завършилите в Пекин.

И така, днес Шънджън има всички белези на модерен глобален град, роден дом на редица големи и известни китайски компании. Насърчен от експанзията на китайския технологичен концерн Huawei, както и на други подобни големи компании, градът се превръща в бенчмарк за иновациите и родина за много стартъпи. Така Шънджън постепенно става символ за трансформацията от "Made in China" ("Произведено в Китай") в "Invented in China" ("Изобретено в Китай").

Продължението четете в Investor.bg