"Без будилник": От фантазията на природата - Стобски пирамиди

Кратко бягство сред природата за ден – понякога само това е нужно, за да сме отново във форма и с желание да се върнем към ежедневните задачи. Възможностите за това са наистина многобройни, но често по-близките дестинации са пренебрегвани в полза на по-далечните, защото – ами наблизо са. Казваме си, че винаги могат да бъдат посетени и ги позабравяме, докато наистина не им дойде времето. Елате днес с "Без будилник" някъде... наблизо.

"Заредени" с прогноза за дъжд, с каквато напоследък често ни радват синоптиците, решаваме да посетим Стобските пирамиди в землището на село Стоб. Близо е до София, а преходът до природния феномен е кратък, ясно е, че ще се справим за по-малко от половин ден.

Всъщност първо отскачаме до Рилския манастир - място, което истински зарежда с енергията си. Облачното небе е поизгонило тълпите, които обикновено се срещат тук, но пръските влага не могат да потушат огъня на настроението ни – почивен ден е, а ние сме навън, толкова е просто.

Районът около манастира пък предлага много възможности за отдих сред природата и си отбелязваме някои от ботаническите маршрути, които можем да направим друг път – Кирилова поляна – Сухото езеро, Кирилова поляна – Рибни езера – Смрадливо езеро, защо не и Дендрологична пътека, която започва от м. Бачкова чешма и съвпада с пътеката, водеща до гроба на Свети Иван Рилски и пещерата.

Днес обаче е ред на природния феномен в кюстендилското село Стоб, където в момента живеят по-малко от 700 души. Въпреки това по пътя към пирамидите селото впечатлява със стегнатите си малки къщи.

Оставяме колата на паркинга в началото на екопътеката и след половин час вече се наслаждаваме на панорамната гледка от всички страни – пирамиди, планински върхове със снежни шапки, селото, сгушено в зелената прегръдка на пролетта... Пътеката от около километър е по-стръмна единствено в края си, но далеч не трудна, а посетители определено не липсват.

Снимките на пирамидите, които съм виждала обаче бледнеят пред красотата им наживо. Цветовете им преливат от ръждиво и кафяво, през пясъчно жълто и червеникаво. Височината им е различна, може би средно около десетина метра, а природата се грижи да се явяват пред очите ни в различни форми под влияние на стихиите.

Казват, че са най-красиви при залез и на лунна светлина, но нищо не накърнява прелестта им и през деня. Голяма част от тях завършват с каменни шапки, толкова спретнато поставени, че скептиците сред нас подозират даже човешка намеса...

Част от магията на това място обаче безспорно зависи от въображението на наблюдателя. Макар че някои от пирамидите вече имат имена – Кулите, Самодивски комини, Сватовете, Чуките, нищо не пречи всеки да си представя нещо различно в ширналите се "вълни", които образуват.

И както се полага за такова място, легенди не липсват. Според една някога тук преминало сватбено шествие с булка от съседно село, вятърът я разбулил и замаян от красотата й, кумът опитал да я целуне. В този миг сватбарите се вкаменили.

Според друга те били застигнати от майчина клетва – майката на момичето не била съгласна с избора на дъщеря си за съпруг и я проклела, когато целуне свекъра си, всички да се вкаменят. От пирамидата Невястата пък отчаяна девойка се хвърлила заради невъзможна любов...

Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1964 година и са част от Стоте национални туристически обекта. Като античен град пък Стоби достигнал разцвета си през през IX век, за което свидетелстват исторически хроники.

В непосредствена близост до пирамидите е и единствената църква у нас с името "Св. Прокопий". Изградена е през 1393 г., а после разрушена и отново възстановена с камъни от предишния храм. Св. Прокопий е защитник на младоженците. Казват, че голяма част от желанията на новите семейства, които посещават черквата, се сбъдват...