"Без будилник": Лято, свобода, Италия, gelato

Може да е с вкус на плодове, но и на "Кока-Кола", уасаби, дори риба тон. Каквото и да изберете, първата ви среща с италианския сладолед ще е незабравима. Кратко бягство до Италия за един сладолед - в "Без будилник" днес!

Свеж, пухкав и лек, сладоледът е едно от най-големите удоволствия на лятото.

За него говори още Хипократ, съветвайки да се яде замразен каймак, който подпомагал доброто състояние на организма  и духа. Днес учените поставят сладоледа редом до шоколада като "храна на щастието" заради способността му да стимулира отделянето на серотонин – хормона на щастието в организма, повдигайки настроението и намалявайки стреса.

Има най-различни и обикновено противоречиви истории за произхода на сладоледа. Но докато Венеция и Париж се борят за честта на първооткриватели, неоспорим факт е, че Америка първа дава начало на масовото му производство през 1786 година.

Без съмнение държавата, най-прочута с превъзходния си сладолед, е Италия. Gelato, както го наричат тук, е известен в цял свят с плътната си кремообразна консистенция, наситен вкус и стотиците разновидности, които не оставят никого безразличен.

В чест на сладоледа се организират празненства и панаири в цяла Италия, като най-известният е в Торино – Gelato Marathon, или "маратонът, който със сигурност ще се хареса дори на най-малко спортните натури".

Италианските "джелатерии" работят целогодишно и кипят от живот както през деня, така и през нощта. Според скорошно проучване, през лятото в Италия на глава на населението се падат средно по 3.5 сладоледа на седмица. Разпределена през годината, консумацията му се равнява на 8-9 кг на човек.

Стефано Албини е собственик на Il Negozietto del Gelato ("магазинчето за сладолед") в Милано и майстор на италианския сладолед. Казва, че в горещите почивни дни клиентите му надхвърлят хиляда.

"Разликата между чужденците и италианците е, че чужденците опитват сладоледа, знаейки, че вкусват нещо изключително, нещо, което ще ги остави безмълвни и ще запази спомена за дълго, докато за италианците това е страст, начин на живот - и в почти религиозната си отдаденост не са доволни, докато не получат възможно най-добрия сладолед", обяснява Стефано.

Въпреки че за производството на gelato са необходими повече от 150 продукти, решаващи за вкуса му са пълномасленото мляко, сметаната и овкусяващата съставка, която придава основния вкус. Италианските производители са единодушни, че за получаването на наситения вкус на сладоледа, продуктите трябва да са естествени и внимателно подбрани.

Според Стефано хората все повече се интересуват от произхода на съставките, евентуалните консерванти и грижата за околната среда в процеса на производство. "Хубаво е, че всички тези неща имат значение за клиентите, защото така се гарантира високото качество", казва той.

Днес в Италия има стотици видове сладолед. Някои граничат с екстравагантното - с вкус на уасаби, Fanta, къри, риба тон, дори месо. Най-предпочитани, разбира се, си остават класическите вкусове като шоколад, ванилия, сметана, лешник и плодове (пъпеш, ягода, лимон). Но все пак любителите на сладоледа обичат да експериментират.

"Представяме по няколко нови вкуса всяка година – казва Стефано. – Но не забравяме и онези, които много от нас свързват с детството си отпреди 20-30 години - като Малага например".

При майстор Албини идват хора с всякакви идеи за gelato – от солено до такова с вкус на популярни продукти като Coca-Cola например. "Най-странният сладолед, който съм правил, е с вкус на босилек, като десерт за сватбена церемония – спомня си Стефано. - Колкото и странно да изглежда, много се хареса на всички$.

Истинските ценители на gelato вярват, че дори характерът на човека може да бъде определен според вкуса му към сладоледа. Хората, които обичат кисели и солени сладоледи, се отличават с повече енергичност и независимост, а почитателите на сладките вкусове се смятат за по-спокойни, грижовни и сдържани в поведението си.

Ако се озовете в италианска gelateria, съвсем обичайно е хората там да ви помогнат да намерите "своя вкус" – защото те искрено вярват, че всеки човек си има своя сладолед и е важно да го открие.

"Сладоледът, който измислих и кръстих на дъщеря си София, е смесица от бананова паста, малини, ягоди и съвсем малко ванилия. Напомня за това колко е красива, очарователна, непринудена, любопитна, вечно търсеща и кипяща от енергия", разказва Стефано.

Какъвто и да е вкусът обаче, най-важните съставки за майстор Албини са "автентичност" и "лекота". Тъкмо те правят gelato една от главните причини да сме благодарни, че е лято.

Автор: Яна Станкова, автор в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE