"Без будилник": Приказният Мелник и неговите призраци

Туризмът е упрекван за съсипването на много прекрасни кътчета от България - като се започне от старинния дух на Несебър и се приключи с възрожденския чар на Банско. Но има и едно място, на което растящият поток от любопитни и дори застрояването се отразяват добре. След точно столетие призрачно съществуване те вдъхват нов живот на Мелник. Вижте как в днешния "Без будилник"!

Дори и българите познават слабо историята на това изумително място. За повечето от нас Мелник е най-малкият град в България и център на славна някога, а днес сведена до туристическа атракция винарска индустрия. В действителност сегашните размери на Мелник са резултат на сравнително скорошни исторически превратности - а иначе мястото е било богат, многолюден и влиятелен център в продължение на цяло хилядолетие.

Предполага се, че градът е създаден първо като гранична българска крепост - може би още по времето на хан Пресиян, в средата на ІХ век. Първите сигурни сведения са от ХІ век, а върха на славата си Мелник постига още две столетия по-късно, когато западнородопският владетел деспот Алексий Слав го прави своя столица.

Особеното местоположение винаги е поставяло Мелник на кръстопът между различни държави и култури. Още по Калояново време тук вече е имало сериозна гръцка колония от заточени константинополски аристократи.

При Османската империя гърците вече били мнозинство - тъкмо в техни ръце се намирала прословутата мелнишка търговия с вино, която карала меховете с гъстия местен еликсир до Дубровник, Будапеща, Виена, дори до Мадрид и Лондон. Ако се отбиете в Кордопуловата къща - дома на богатия гръцки винар Манолис Кордопулос - ще добиете представа за мащабите на тази индустрия през ХVІІІ век. Привидно безкрайните лабиринти на избата под дома са побирали до 250 хиляди литра вино. Богато украсеният горен кат на къщата е красноречива демонстрация за богатствата, които търговията е носела.

Упадъкът на Мелник започва през ХХ век - първо с филоксерата, която унищожава местните лозя (според легендата я донесли френски винари-конкуренти), а после и с войните. Градчето е ярък пример за особената съдба на хората, хванати в капан от разпадането на мултиетническата империя и възстановянето на националните държави.

Подобно на хиляди българи от Беломорска Тракия, и на мелнишките гърци им се е наложило да изоставят домовете и поминъка си под натиска на новопоявилите се граници - по-точно след 17 октомври 1912, когато четата на Яне Сандански освобождава Мелник. Според разказите на очевидци на тръгване богатите търговци избили канелките на бъчвите и няколко дни Мелнишката рекичка текла кърваво червена...

През 1916 историкът Васил Златарски посещава града и остава потресен - от две хиляди къщи само двеста са оцелели и обитавани. Днес потомците на мелнишките гърци живеят в Сидирокастро, на няколко километра южно от границата (ще минете покрай него на път за Солун).

Същевременно затварянето на достъпа до Бяло море доунищожава местната търговия и прогонва дори българското население. Близо век Мелник си остава очарователно, но и призрачно място. Едва в последните години отварянето на границите и възроденият чар на местното вино започват отново да го изпълват с живот. Днес градът предлага модерни хотелчета (запазващи обаче духа на мястото) и уютни механи, в които българи и гърци пият заедно в ясен знак, че безразсъдствата на ХХ век са вече в миналото.

Въпреки малките размери, в Мелник има какво да се види - като се започне от Музея в Пашовата къща и се приключи с датиращата от Х век Болярска къща, която според някои учени е най-старата жилищна постройка в България (без това уточнение едва ли ще привлече погледа ви - днес от нея са оцелели само няколко порутени стени). Съвсем наблизо са Мелнишките пирамиди - фантастично изваяни от вятъра колони от местния светъл камък, който според академик Иван Дуйчев е дал името на мястото.

А на седем километра е селцето Рожен с гроба на Сандански и с изумителния местен манастир - сред най-старите у нас. След като отметнете тези задължителни гледки, остава само да си изберете механа и да поискате чаша от знаменитото мелнишко вино. Мисълта, че някога от същото вероятно е пил и деспот Слав, би трябвало само да подсили удоволствието.
 
Как да стигнете
Мелник е на 180 км от София по международния път Е79. Малко след Сандански има добре маркирана отбивка, последните 13 километра са по тесен, но добър второкласен път.

Какво да не пропуснете
Кордопуловата къща - забележително свидетелство за бита на богатите мелнишки търговци от ХVІІІ век. Манастира в близкото село Рожен - един от най-старите и красиви в България.

Какво да опитате
Неповторимото мелнишко вино, създавано от местния сорт широка мелнишка лоза.

Автор: Калин Николов, Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE