"Без будилник": Очарованието на Виетнам от Сайгон до Ханой

В България е зима, живакът показва минусови температури и какъв по-подходящ момент да избягаме на място, където дори и през януари градусите са около 25? Днешната посока е Виетнам, затова се заредете с настроение за екзотика в "Без будилник"!

На южното крайбрежие на Виетнам се намира Хошимин, разположен на западния бряг на Сайгон. До преди малко повече от 40 години градът е носел името на реката, но след обединението на Витнам носи името на Хо Ши Мин - лидерът на комунисческата партия на страната.

Недалеч от там е и един град, който със сигурност е успял да претърпи огромна метаморфоза. Ми тхо е разположен в делтата на река Меконг и съществува още от 17 век, когато е бил основан от китайски бежанци.

В града китайското влияние си личи. В Ми тхо можете да посетите пагодата Vinh Trang. Будисткият храм е най-големият в провинцията и е построен през 1849 година. Формата на комплекса погледната отгоре представлява китайския йероглиф за думата "нация". Vinh Trang е с необичайна архитектура и комбинира традиционния местен стил с европейска архитектура.

В близост е и туристическото селище My Khanh. За разлика от забързания град, тук се набляга на еко туризма и релакса. Много от къщите са в оригинален местен стил, запазени от преди 100 години. Принадлежали са на местен земевладелец, но са запазени и реставрирани.

Между традиционните местни къщи, които приютяват туристите, е сформиран пазар с местни стоки, екзотични плодове и местни деликатеси като грилована риба с бамбук или пък за по-смелите - змийска глава на скара.

Тук може да видите и традиционния начин за правене на оризова хартия, която става за ядене.

Не е за пропускане и едно преживяване, което не може да получите никъде другаде по света, а именно - плаващите пазари. Най-големият плаващ пазар по река Меконг е Cai Rang.

Този начин на продаване в реката е познат отдавна и е типичен за този регион, а местните се възползват и привличат туристи.

Cai Rang първоначално е възникнал като начин за местните да припечелят нещо, възползвайки се от потока от хора, които минават от там. 100 години по-късно търговците с малки лодки са все още там, а с разрастването на пътната система във Виетнам расте и пазарът.

Първото впечатление е за малък хаос, пълен с търговци, криещи се от слънцето с типичните конусовидни шапки. Но определено са и сръчни и успяват да прехвърлят плодове и зеленчуци от лодка в лодка и да навигират през сериозния трафик в реката.

Но освен свежи плодове и зеленчуци в плаващия Cai Rang можете дори да хапнете храна, сготвена пред вас или да пиете кафе, сварено пред вас.

Самият Хошимин също предлага атрактивни места за посещение. 20-и век е оставил своя отпечатък върху Виетнам и той си личи тук, в града, който до 1975 година е столица на Република Южен Виетнам.

След обединението на Виетнам столицата се мести, но в Хошимин се издига Дворецът на обединението, за да напомня за историята на страна, минала през две войни с френски и американски колониалисти. Той е построен на мястото, където се е издигал дворецът Нородом. Служел е като президентски дом и място, откъдето е управлявана страната. Днес обаче е музей, в който може да се види дори бойният самолет F5E, който бомбардира двореца през 1975 година.

А може би най-впечатляващото наследство на 20 век във Виетнам са тунелите в Куши. Те са били построени през Виетнамската война и са използвани за внезапни атаки срещу американската армия. В 250-километрова система под земята са били устроени болници, кухни, жилища и военни складове.

Днес функционират доста по-малко от тунелите, а за туристите са отворени за посещение командните центрове, устройват се стрелби с AK-47 или пък се предлага обяд, който войниците биха яли в тунелите.

В северната част на Виетнам се намира Ханой, който става столица след обединението на страната.

За турбулентния 20 век напомня мавзолеят на Хо Ши Мин - човекът, прочел Декларацията за независимостта на 2 септември 1945 година и така дал началото на Демократична република Виетнам. Днес тялото на лидера е оставено на показ в мавзолея. Мавзолеят има и нещо общо с родната ни Бузлуджа - често и двете попадат в класации за най-грозните сгради в света.

Ханой обаче е доста по-стар и в него е съчетано както наследството на 20 век, така и древната история.

Тук се намира едно архитектурно постижение на 11 век - Пагода на една колона. Храм, построен върху колона с диаметър 1,25 м. Идеята на пагодата е била да изобразява цвят на лотос - символ на чистотата и невинността.

Легендата гласи, че император, който си нямал наследник, веднъж сънувал Богинята на милосърдието, Тя стояла върху цвят от лотос и протегнала към него ръце, в които имало бебе - момче. След това императорът се оженил за случайно срещнато младо момиче и тя му родила наследник. За да изрази своята благодарност за това събитие, той построил през 1049 година тази Пагода на една колона.