"Без будилник": Граничният Миджур и гордият Трем – на планина през пролетта

Пролетта е особен сезон, в който се редуват с пълна сила капризите на времето. Спомняме си години, в които е валял сняг през април и то не малко, но тази не е от тях - жегата настъпва неумолимо, прекъсвана само от някоя типично лятна буря. В по-високите части на планината обаче все още има сняг повече или по-малко и не са редки кадри на туристи, нагазили преспи със зимни обувки, но по къс ръкав... Нещо подобно се случи и с нас по-миналия уикенд, когато хем си бяхме у дома, хем на гости. Вижте къде в днешния "Без будилник"!

Жега, но и студен вятър, поляни с минзухари, но и снежни "петна" по тях, облаци и слънце. Това предлагат по-високите планини на границата на сезоните. Имахме почти цялата палитра на времето за уикенда, който посветихме на връх Миджур и Сува планина.

Първенецът на Чипровска планина Миджур е на границата на България и Сърбия. Със своите 2168 метра той е по-достъпен от страната на съседите, където преходът в хубаво време е подходящ за начинаещи туристи.

Изходна точка е курортът "Бабин зуб", в който има и удобна хижа за настаняване. Казват, че условията за ски тук са добри и е по-евтино да караш. За тази година обаче сезонът вече е приключил и беше много спокойно - туристите бяхме май само ние.

Пътеката към върха е добре маркирана и плавно разкрива шеметни панорами. Отчасти все още се белеят и пистите на курорта.

Но е повече от видно, че пролетта е неудържима. Доказват го цели поляни от минзухари, на места гордо пробили снежния капан, както и почти летните температури в началото на пътя ни.

И все пак планината е изменчива вълшебница - току ти открие някоя чудна гледка, за миг я забулва в облаци или разпръсква слънчеви лъчи – да ти я покаже от друг ъгъл...

На върха е облачно, но настроението е прекрасно – снимаме се, има и по някоя друга наздравица за успешното начинание. Връщаме се далеч по-бързо, все пак ни чака заслужен отдих и купон.

Вечерта оставаме да спим в полите на Миджур. Целта ни на втория ден е първенецът на Сува планина – Трем, висок 1810 м. В района се намира и малкият курорт Нишка Баня, който е известен със своите минерални извори.

Изходен пункт за изкачването на Трем е местността "Боянини воде". Първоначално пътеката се вие през букова гора, където вече е зелено и приятно. Пълно е и с див чесън, който немалко хора берат – местни и дошли специално с цели чували.

Неусетно стигаме Девоячки гроб - седловината между двата най-високи върха на планината Трем и Соколов камен. Белите скални отвеси привличат погледа отдалеч и изглеждат много непристъпни.

Пътят ни към Трем продължава по голо било, обрасло с трева, а отляво тайнствено се редят шеметни отвеси, запазили по някоя пряспа в пазвите си.

Немалко са желаещите да покорят върха, а за уморените почти всяко място за отдих предлага панорамна гледка. Примамват и поляни с яркожълти иглики, сред които няма как да не се спреш... Разбираме, че през зимата, когато изкачването е несравнимо по-трудно, се организира масово покоряване на Трем, за което винаги има доста желаещи. Хубава традиция!

Гледката на върха е шеметна - към съседните върхове и далеч долу в ниското, имаме късмет. Макар че ръбът, от който се спуска огромната пропаст е на една ръка разстояние. Доволни сме - два дни, два върха!

И естествено е време пак да опитаме сръбската кухня и гостоприемство, преди да поемем отново към дома.