"Без будилник": Соц и модерност. Просто открийте Албания...

Лято е, макар да не си личи много по времето навън. И все пак сезонът на отпуските е в разгара си, а с него и морската тема. Днес в "Без будилник" ще събираме тен по плажовете в близка, но като че ли не толкова позната Албания.

Някак на шега, но всъщност наистина, темата за Западните Балкани не отмина и тазгодишното ни море. И макар традиционно Гърция да привлича погледа ни, когато става дума за лятната почивка навън, решихме да разширим хоризонтите с една идея по-далеч – до Албания.

Като най-голям курорт Дуръс естествено задържа вниманието ни, но не само с излаза на Адриатическо море, а и с културно-историческото си наследство.

Под името Драч той е бил част от Първото българско царство. Не липсват останки и от по-стари времена, например римски амфитеатър, където са се провеждали гладиаторски борби.

Плажната ивица на Дуръс е дълга, с тъмнозлатист пясък, а морето доста навътре наистина е "до колене". Синьо, спокойно, не много солено, то е много приятно за къпане и релакс.

Плажът се оказа не само зона за отдих, но и пъстър пазар. Могат да ви продадат почти всичко – от семки и сладолед, през плажни принадлежности, слънчеви очила, маратонки... Рано сутрин върху пясъка се изсипват купища дрехи с марки от моловете. Цената е повече от достъпна – всичко по едно евро.

Вечер плажът също е притегателно място за разходка – направо по брега или по широката алея около него, на която са наредени модерни хотели, строени в последните години, с лъскави заведения към тях. Следващата успоредна улица пък е истинска менажерия от малки сергии, магазинчета, люлки, димящи скари и какво ли още не – докъдето поглед стига.

Няколко пъти на ден голям камион пъпли по брега направо пред шезлонгите, за да изхвърли боклука или багер събира водораслите. С една дума – на плажа кипи всякакъв живот почти непрекъснато.

Такава всъщност видяхме Албания – смесица от стари времена, соц и модерност, едновременно разхвърляна и подредена, някъде изрядно чиста, а другаде – откровено мръсна.

Храната изключително е добре познатата ни паста, а кафето е силно и хубаво като в близката Италия. Като традиционно албански ще видите посочени още пицата, ризотото, лазанята. Но могат да ви нагостят и с миш-маш или яхния с месо. Местната валута - леки, е повече от достъпна за нашия стандарт. Приятно изненадани сме от цените на транспорта – за няма и два лева стигаме с автобус за половин час от Дуръс до столицата Тирана.

Хората в Дуръс са свикнали с туристите и са много любезни, а за младите не е проблем да те упътят на английски език. Прави впечатление и колко млади албанци работят. После разбираме, че в страната е традиция на около 13-14 години вече да започнат да се трудят.

За обществото им е характерно и силно уважение към възрастните хора, както и религиозна толерантност. Няма и битова престъпност - хората държат и колите, и къщите си отключени, разказва ни българин, който работи в туризма и прекарва поне месец-два ежегодно в страната в последните години.

Според него обаче сънародниците ни тепърва откриват Албания, където туристите по плажа са най-вече от Полша.

"От България сте? София!", веднага се сещат местните. "София е красива", казва ни любезно възрастна жена. Всъщност и София, и Тирана си приличат по сградите от социалистическото ни минало, които няма как да се сбъркат.

"Ето го местното НДК", смеем се до пирамидата-мавзолей, изградена в памет на комунистическия лидер Енвер Ходжа. Тя е изоставена и занемарена, но не и за "смелчаците", които искат да заснемат оригинално селфи от високата й част.

И като стана дума за височини, една от атракциите на Тирана е въртящото се кафе-бар на върха на един от небостъргачите. Където и да седнете в заведението, неусетно ще разгледате столицата от птичи поглед. От там се открива и прекрасна гледка към планината Дайти, а аналогията с нашата Витоша просто се натрапва. Тя е предпочитано място за разходка и конна езда и е достъпна с лифт.

Най-известната напитка е конякът "Скендербег", който носи името на националния герой на Албания от османско време. А най-популярният десерт прилича на "реване с екстри", както точно го описа един екскурзовод – познатият ни сиропиран блат с някакъв крем отгоре и украсен с разтопен шоколад.

В Тирана може да видите още къде са живели бившите комунистически лидери или да посетите Музея на бункера. Стотици бункери, изградени по нареждане на Енвер Ходжа срещу евентуална атака, посрещат от самата граница и са наистина местна забележителност.

Иначе, стане ли дума за култура или нещо интересно, което може да бъде разгледано, местните дават за пример Берат, част от световното наследство на ЮНЕСКО. Известна туристическа атракция е крепостта, издигната на скала край река Осуми, както и запазените камени къщи със стотици прозорци като очи на фона на планината.

Ако обичате много морето, в Албания си дават среща Адриатическо и известното с кристалните си синьо-зелени води Йонийско море. Ако предпочитате планината – тук планините са диви, красиви и истинско предизвикателство за всеки планинар. Просто открийте Албания...