Българските крепости: Подвигът на Боженица

Старопланинските проходи. Почти седем века тези потайни пътища пазят българското царство и секват апетита на Византия. Защо обаче в края на XIV век тази непреодолима защита изведнъж престава да действа и пропуска османците?

Проектът на предаването "Колела" на Bulgaria ON AIR - "Българските крепости", потурси отговора на едно място, до което спокойно можете да се разходите през уикенда.

Ако пътувате от Ботевград към Мездра, в село Новачене се оглеждайте надясно, за отбивката към Боженица. А оттам един съвсем нов асфалтов път ще ви отведе до Боженишкия Урвич - една от най-забележителните крепости по българските земи.

Забележителна я правят не архитектурата и размерите й, а един малък, набързо издялан каменен надпис. Открит по чудо в началото на XX век, след като мълния разцепва едно вековно дърво, този надпис е сред съвсем малкото свидетелства за последните мрачни години на Второто българско царство. И също доказателството, че България не пада без съпротива.

Този надпис гласи: "Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя…".

"Стара планина има девет прохода между София и морския бряг", подчертава проф. д-р Христо Матанов, историк от Софийския университет. "При тогавашните средства за комуникация никой не знае откъде ще плисне поредната вълна. Със сигурност знаем, че е бил защитаван проходът при Ботевград, при Боженишкия Урвич, тъй като за него имаме надписа на севаст Огнян. Което означава, че се е сблъскал със турците, тоест имало е съпротива".

Първата крепост на този връх от Лакавишкия рид е построена от византийците още през VI век, по времето на императорите Юстин или Юстиниан Велики. През XIII век е разширена, а в средата на XIV - допълнително укрепена, вече с мисъл за очертаващите се османски нашествия.

Академик Петър Мутафчиев, който пръв разчита боженишкия надпис, обръща внимание, че каменоделецът не е разчертал предварително плочата, а му се е наложило постепенно да намалява буквите, за да смести текста. Това вероятно е доказателство, че надписът е писан набързо, вероятно преди последната героична съпротива срещу османските отряди. Разкопките през 70-те години разкриват до стените върхове на стрели и копия, както и няколко скелета - недвусмислени свидетели на тази отчаяна битка.

Още стои и издълбаният в скалата параклис, където бойците на севаст Огнян вероятно са се помолили за последен път.

До портата е открито съкровище от сребърни монети на цар Иван Александър, но поосечени по ръбовете от наследника му Иван Шишман - косвено доказателство, че последният търновски цар е опразнил хазната за един финален отпор.

"Защитата залага на отбраната на отделни крепости, които се ремонтират - за това има сигурни археологически сведения от 60-те години на XIV век", казва проф. Матанов.
"Ремонтират се Търново, крепостите по проходите на Стара планина, крепостите по северните склонове на Родопите, като те се охраняват от селяни от близките села...". 

Но щом Боженица се е сражавала, защо тогава същото не са сторили крепостите в източна Стара планина през зимата на 1388 година, когато Али Паша прониква в Северна България?

"Походът, за който говорите, е много неочакван - през зимата", обяснява Христо Матанов. "Кой прави походи през зимата? Тогава военните действия обикновено започват през февруари-март, най-късно април, и завършват с първите летни жеги. Поход през зимата никой не е очаквал. Както и никой не е очаквал, че през 971 година Йоан Цимисхий ще пресече Стара планина по време на Страстната седмица. Тогава се оказва, че българите са по-добри християни от византийците... Същото е с похода на Али паша, за който споменахте. Той е в самото навечерие на Коледните празници. Българите празнуват, те не очакват нападение през зимата. Този поход минава през Айтоския проход и достига до околностите на Варна и Шумен, където вече няма кой да го спре".