Одрин - едно добро място за празнуване на Цветница

Стотици нашенци предпочетоха да отидат на празничния ден в съседен Одрин, за да съчетаят Цветница, малка разходна и изгодно пазаруване при комшиите, пише "Марица".

Една от забележителностите на Одрин, Българската църква „Св. Св. Константин и Елена,“ която се намира в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин, се изпълни вчера с хиляди българи дошли специално за празника. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 m². Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.

След Балканските войни 1912 – 13 година, заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на 20 век е опожарена и разграбена. Църквата е реставрирана през 2008 г.

Друга важна църква, която също бе обект на интерес вчера в Одрин е „Свети Великомъченик Георги“.

Тя се намира в североизточната част на Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 m² и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.

Първоначално богослуженията в нея са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати.

В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. св. Константин и Елена“. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“.

През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г, в присъствието на множество български и турски официални лица от Русенския митрополит Неофит.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ е открита постоянна етнографска експозиция. „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

След посещението на българските храмове нашенците се отправиха традиционно щъм пазарите и магазините в Одрин. Търговците в пазарите са доволни, защото и този уикенд търговските обекти се напълниха с еднодневни туристи от България.

Българските туристи разказват пред местните медии, че пазаруват лекарства, дрехи и млечни продукти. Търговците в града са се подготвили с етикети на щандовете си на български, но и подвикват на български и приканват клиентите си да пазаруват. Някои от продавачите на пазара говорят на български.

Търговецът Емирхан Мъзрак сподели: „Търсенето се увеличава всяка седмица. Тук ние сме добър избор за нашите съседи, защото левът е ценен, а продуктите са качествени. Купувачът е доволен, продавачът е доволен. На пазара говорим предимно български.

Нашите клиенти са много доволни, че им говорим на български и лесно могат да изразят това, което искат. Ние сме им много благодарни, че избраха нас и продължават да идват. „Нашите български комшии са винаги добре дошли“, заключи той.