Носителят на "Оскар" Павел Павликовски идва в България

След като спечели приза за режисура в Кан 2018 (успех с огромна значимост за полското кино!) и обра най-важните отличия на Европейските филмови награди, заснетата в черно-бяло драма на полския режисьор не изненада никого и с попадането си в списъка със заглавия, от които ще бъдат избрани номинациите за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Американската киноакадемия познава творчеството на Павликовски - през 2015 година именно неговият "Ида“ спечели "Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Павликовски идва за втори път на София Филм Фест, след като представи лично пред българската публика "Моето лято на любовта“ през 2005 година.

"Студена война" е завладяваща любовна история, сплела фатално съдбите на двама души с различни житейски биографии и темпераменти на фона на разгарящата се Студена война между Източна и Западна Европа през 50-те години на миналия век. Двамата са фатално неподходящи един за друг, но връзката им е предопределена от съдбата, а филмът разказва за една невъзможна любовна история във времена, абсолютно непознати на днешните поколения…

Павел Павликовски черпи вдъхновение за творбата си от съдбата на своите родители, като дори кръщава героите си на тях. "Те бяха най-интересните драматични образи, на които съм попадал – силни личности, които се обичаха и мразеха.” - казва за тях режисьорът. Двамата се влюбват, предават се, събират се отново, женят се и се развеждат, а връзката им се съживява и замира многократно до края на жизнения им път през 1989 година, малко преди падането на Берлинската стена. "Когато бях по-млад, полудявах от непрекъснатите събирания и раздели на родителите ми. Но когато починаха, осъзнах, че това е най-голямата любовна история.“

"Разкъсаната завеса на любовта е основната тема в мистериозния, музикално величествен и визуално удивителен филм на Павел Павликовски. Ранената любов се руши и увяхва в свободата на чуждата страна, попада в обречената гравитационна сила на родината и се извисява въпреки дълбините от цинизъм, изтощение, подчинение и страх. Подобно на предишния филм на Павликовски, "Ида“, това е творба, посветена на тъмното сърце на самата Полша.“ , пише Питър Брадшоу в The Guardian.