В търсене на нацистко злато: Десетки копаят кратери в холандското село Омерен

Множество иманяри от цял свят се спуснаха в холандското село Омерен с една цел - да намерят скрито нацистко злато. Но това издразни местните жители, които призоваха натрапниците да стоят на страна от иначе спокойното им село.

Ловът на съкровища бе предизвикан от стара карта, за която се смята, че разкрива къде германските войници може да са заровили кутии за амуниции, пълни с плячкосани диаманти, рубини, злато и сребро. Ръчно нарисуваната карта, където с червен X е отбелязано мястото, е част от досие по дело, публикувано от Нидерландският национален архив едва миналата седмица.

Когато документите бяха публикувани в края на 75-годишен период на поверителност, разсекретената карта показа ясно, че Омерен, в източната провинция Гелдерланд, е мястото, където изглежда се крие съкровището.

Селото и неговото червено X са били близо до фронтовата линия на Съюзниците по време на операция Market Garden през 1944 г., дързък въздушен опит да се създаде сухопътен маршрут към Северна Германия.

Сега навсякъде в Омерен има доказателства за неразрешени разкопки.

Изхвърленото селскостопанско оборудване, което вероятно е активирало металотърсачите, е разпръснато около прясно изкопани кратери, изсечени от земеделски земи и гори.

"Преместих се тук заради мира и спокойствието", казва Сандър, който разхожда кучето си Буф, пред BBC. "Сега целият свят знае за нас."

Хората чукат на вратата му, питайки за упътване до скритото съкровище. Сандър дори вижда група младежи да копаят усилено.

"Този район вече е богат на история", обяснява Сандър. "Бялата вила там е била окупирана от нацистки офицери. Когато излязат нови тайни, хората отново стават любопитни."

Разсекретените документи в архива включват свидетелството на германски войник, който казва, че банка в град Арнхем, на 40 км от Омерен, е била ударена от бомба през август 1944 г., разпръсквайки съдържанието на трезора - бижута, монети, скъпоценности скъпоценни камъни и златни часовници.

Трима-четирима окупационни германски войници прибрали каквото успели, твърди той. Те скрили съкровището в кутии с амуниции и пакети с хляб - най-сигурните контейнери.

По-късно, през последните седмици на войната, германските нашественици се оттеглят и войниците очевидно решават да заровят съкровището.

След войната нидерландският институт, който беше създаден, за да издирва вещи, експроприирани от нацистите, се натъкна на историята на младия немски парашутист, идентифициран като Хелмут Сондер. Той предоставя разказ на очевидец и скицира вече добре прочетената карта.

Смята се, че потенциалното съкровище е толкова ценно, че преди да бъде публикувана картата, холандската държава прави няколко опита да го открие.

42-годишната жителка на Омерен Петра ван Дий е ядосана на Холандския национален архив за разкриването на информацията, която кара семейството й да се почувства уязвимо и в опасност.

"Не мога да спя. Една от дупките, които изкопаха в градината ми, стигна до тук", посочва тя към гърдите си. Петра споделя, че и репортери се появяват под  прозореца й, размахвайки микрофони и метални детектори на нейната земя.

Нейните съседи са били събуждани от непознати с челници, твърди тя, яростно забиващи лопати в моравата им след свечеряване.

Петра иска златотърсачите да спазват дистанция. "Стойте далеч от чуждата собственост, няма какво да търсите тук", категорична е тя.

Десетилетия наред картата на нацисткото съкровище и другите документи са заровени дълбоко в недрата на Националния архив, където мъже в сини гащеризони бутат колички, натоварени с папки, по тесни пътеки на историята.

"Никога не сме очаквали това", признава Анет Ваалкенс, съветник по свободата на информацията, докато отваря досието с доказателства, датиращи от 40-те години на миналия век. Ако са имали някакво предположение, че картата ще плени общественото въображение и ще катапултира Омерен в светлините на прожекторите, персоналът щеше да предупреди общината предварително, уверява тя.

Металотърсачите наскоро бяха забранени в Омерен, тъй като съществува реален риск аматьорски багери да ударят неексплодирали гранати, бомби или противопехотни мини от Втората световна война.

За щастие не се съобщава за пострадали, но са издадени редица глоби и дори ако някой намери злато, ще бъде длъжен да го декларира и да го предаде на местните власти, които притежават земята.

Въпреки че сюжетът може да изглежда като съперник на завладяващ приключенски роман, той също така напомня за реалностите на конфликт, отнел 50 милиона живота, сред които шест милиона евреи, убити по време на Холокоста.

"С всяка история от войната идва трагедия", посочва Анет Ваалкенс от Националния архив. "И в този случай това ни напомня за историята на хората от градове като Арнхем, които губят всичко, което имат, включително ценностите си."

Документите в архива не съдържат информация кои могат да бъдат законните собственици. Най-вероятно местните хора са поставили артикулите в банката в Арнем, искайки да защитят богатството си от нацистите. Голяма част от имуществото, ограбено от еврейски семейства в Холандия, се съхранява в банка в Амстердам.

Холандски архивисти твърдят, че не са открили доказателства, че германският парашутист, който е скицирал картата, е загинал. Следователно тяхното предположение е, че Хелмут Зондер - който сега би бил на 98 години според документите - може да държи ключа за разкриването на това съкровище.

Богатствата никога не са били открити, поне не са достояние на обществеността, и според холандските архиви четирите най-вероятни обяснения са:
 

• Шлем Сондер лъже. Неговите показания обаче бяха подробно проверени и се оказаха достоверни
• Някой живеещ наблизо, или вероятно някой от германските войници, се се върнали и са прибрали плячката, преди властите да разберат за нея
• Служител от холандския институт се е възползвал от вътрешни знания и се е върнал тайно между неуспешните официални опити съкровището да бъде открито
• Двама американски офицери, забелязани близо до разкопаната земя, също може да са избягали с плячката.

След войната следователите заключват, че плячката си струва да бъде преследвана, защото се оценява на милиони.

Холандските власти смятат, че дори неуловимата съкровищница да е съществувала някога, тя вероятно отдавна е изчезнала.

Някои селяни твърдят, че случаят с изчезналото нацистко съкровище е чиста приказка.

Подскачайки с розовобузото си малко дете, Александър се смее, че очите на цял свят са вперени в Омерен. "Предполагам, че вече сме известни", казва той, но признава, че няма интерес да се присъедини към търсенето на съкровища. "Имам своето съкровище там", кимва той към жена си и дъщеря си. "Нямам нужда от милиони."