Гените ни ли определят да сме щастливи, или ние?

Днес се отблязва международния ден на щастието и по този повод прод. Д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН) направи обяснение как гените и други фактори, които ни влияят, могат да окажат влияние върху него.

Проф. Александрова отбеляза, че ако трябва да се върнем назад във времето, още поетите, художниците и музикантите, чрез своето въображение, рисуват образа на щастието и търсят лек за раните на душата. Науката също иска да разкрие тайната на щастието. Какво знаем днес?

Молекулите на щастието

Основните молекули на щастието са серотонин, допамин, ендорфини, окситоцин и кортизол. Ефектите им варират от повишаване на удоволствието и удовлетворението до контролиране на стреса и безпокойството. Съвсем очаквано, те са главно от групата на невротрансмитерите, които, както подсказва и името им, осъществяват комуникацията между клетките на нервната система, обясни вирусологът.
Допаминът и серотонинът имат важно значение за положителното настроение и емоциите. Серотонинът се асоциира с щастието и спокойствието, а допаминът с наградата (получаване на нещо повече от очакваното) и мотивацията.

Високите нива на окситоцин същио ни карат да се чувстваме щастливи и обичани и не случайно го наричат още “химикалът на любовта”.

Според проф. Александрова гените също имат пряко влияние за това дали се чувстваме достатъчно щастливи.
Тя съобщи, че проучвания върху еднояйчни близнаци (генетичната прилика при тях е 100%) и двуяйчни близнаци (50% генетична прилика), израснали заедно или разделени скоро след раждането им, са разкрили, че генетичните фактори са отговорни за 35-50% от щастието ни. Субективното усещане за щастие се оценява по специално изработена и възприета в науката скала. Намирането на специални гени за щастие е трудна задача. Единият от първите "заподозрени" (5-HTTLPR) е отговорен за разпределението на серотонина в мозъчните клетки. Разпознати са две негови форми, означени като L и S. Оказва се, че от хората, притежаващи L-версията 69% са доволни или много доволни от живота, докато при носителите на S това се отнася за едва 19%. Друг ген (МАО-А) e разположен върху половата хромозома Х и е важен за обмяната на серотонина, допамина и норадреналина. Изследванията показват, че жените, при които този ген е по-слабо изявен, се определят като по-щастливи.

Каква е диаграмата на щастието?

50 процента от нашето щастие се определя от гените, които носим, 40 процента - от нещата, които правим, и 10 процента - от обстоятелствата в живота ни, каза биологът.

И обясни, че тази диаграма, наречена още "пай на щастието", е предложена през 2005 г. от изследователите Соня Любомирски, Кенън М. Шелдън и Дейвид Шкейд. Докладът им се появява в списанието General Psychology и предизвиква оживено обсъждане в научните среди. Според някои специалисти наследствените компоненти на щастието достигат 70-80 процента. Други напомнят, че нашите гени, житейските обстоятелства и дейностите ни не са три изолирани фактора, които поотделно моделират нашето щастие, а могат взаимно да си влияят. Освен това терминът "житейски обстоятелства" е изключително широк.

От 2013 година насам 20 март се отбелязва като Международен ден на щастието по инициатива на ООН. За щастието е ефирно състояние на духа, към което всеки се стреми. /БТА