“Изповед” на Лев Толстой с луксозно издание на български

Къде е вярата в нашето ежедневие? Спазваме ли християнски норми в отношенията си с околните? Тези и други въпроси си задава великият руски писател Лев Толстой, когато става на 51 години. Роден с благородническо потекло, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван успех с „Война и мир“ и „Ана Каренина“ – в определен момент от живота си този прославен ум на XIX в. преживява пълен духовен крах.

И като всеки мъдрец започва да изковава свои собствени принципи, правила и философия. За пръв път Толстой изразява новия си светоглед в есето „Изповед“, което пише три години. Макар да го завършва през 1882-ра, то се публикува за първи път през 1884-та, защото попада под църковна цензура. Идеите, утвърдени в тази кратка, но важна книга, ще бъдат неуморно повтаряни през следващите десетилетия.

Първото издание на „Изповед“ със знака на „Кръг“ постави началото на издателството преди повече от 5 години. Оттогава книгата е сред най-търсените заглавия по книжарниците и буди откровения интерес у читатели на различна възраст. От 9 май „Изповед“ отново е налична, но този път в луксозно издание с твърди корици, чиито дизайн е направен от Милена Вълнарова. Преводът пък отново е на Денис Коробко.

По време на своя срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като „безсмислено зло“. Между страниците на „Изповед“ Толстой обяснява своето вътрешно обръщане в пълно отрицание на досегашните си ценности: „Сега, когато си спомням онова време, аз ясно виждам, че вярата ми – тази, която е движела дните ми, извън животинските инстинкти, – единствената ми истинна вяра тогава е била в усъвършенстването“. Възможно ли е обаче стремежът към това да се развиваш да е лош? Да, когато целта на това усъвършенстване е да бъдеш по-добър от другите.

„Изповед“ позволява на читателите да сe потопят в объркания свят на един от най-великите умове в човешката история, но и да изплуват оттам, сякаш преродени. И готови за нов живот. Защото след нощта, колкото и непрогледна е, винаги настъпва утрото:
 
Всичките ни действия, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го приех.
 
Новото издание на „Изповед“ отново съдържа послеслова на Иван Ланджев, написан специално за „Кръг“. В него поетът и изследовател на Толстой пояснява следното: „Творбата е документално свидетелство за непрестанните, болезнени търсения на един непримирим дух. Те не приключват с последното изречение-обещание за яснота, защото няма как да приключат. Заветният смисъл не е положен някъде накрая на пътя, а се състои в самото движение по пътя“.