"Аз съсипах кариерата й": Линда Естман през очите на Пол Маккартни

"Винаги съм се шегувал, че провалих кариерата на Линда". Преди да срещне Пол Маккартни и да се омъжи за него през март 1969 година, Линда Естман е фотограф, носител на много награди. Тя е първата жена, която заснема корица на списание Rolling Stone, която включва Ерик Клептън. Нейният специалитет е да хваща големите музикални звезди в специални моменти – просълзената Арета Франклин, Джими Хендрикс по време на голяма прозявка, Джанис Джоплин бекстейдж, вече пресушила бутилката си с уиски. Но сватбата й с Пол хвърля сянка върху кариерата й. Години по-късно, Йоко Оно усеща същото нещо да се случва и на нея.

"Изведнъж, хората започнаха да я описват като "жената на Пол“, вместо да се фокусират върху фотографската й кариера. Но колкото повече време минаваше, толкова повече обществото я виждаше като талантливия човек, който е. Така че след време тя получи правилната си репутация“, споделя Пол Маккартни от дома си в Сохо, Лондон пред The Guardian. След излизането на първата книга със снимки на Линда през 1976 година, кариерата й се изстрелва, а популярността й не спира да расте дори и след смъртта й през 1998 година.

"Обичам да говоря за тези неща“, казва Маккартни, докато вади любимите си снимки на съпругата си. Сред тях е и кадър на ББ Кинг, направен преди двамата да се запознаят.

"Тя беше фотограф в клуба Fillmore East в Ню Йорк. Когато отивала там или на други концерти, останалите й колеги често я питали, кой е този човек, който свири на сцената. Тя винаги знаела. Линда обичаше музиката толкова много, слушаше я непрестанно. Когато видя тази снимка, си я представям в дъното на залата, правеща кадър след кадър на ББ Кинг“, спомня си Пол.

Следващият кадър е на Ливърпулската четворка от 1967 година. "Бийтълс“ тъкмо са представили албума си Sergeant Pepper’s Lonely Hearts Club Band на пресата в дома на Браян Епстейн и са поканили едва шепа фотографи. Линда е един от тях. Това е вторият път, в който Пол я вижда.

"Едно от страхотните качества на Линда бе, че тя знаеше, кога да натисне копчето. Тя постоянно чувстваше кога ще дойде правилния момент. И точно това се случва на този кадър. Джон и аз си казахме с префърцунени гласове: "Здравей, стари приятелю, как си?“ "Радвам се да те видя, невероятно добре“. Тази снимка хваща хумора на Джон, радостта на Ринго и Джорд... показва връзката, която имаше между нас“, разказва сър Пол Маккартни.
Друга снимка показва Джон и Пол в студиото "Аби Роуд“, малко преди разпадането на "Бийтълс“.

"Това беше краят на връзката ни с Джон. В края на краищата, разпадането на групата остави горчивина, трудно се справих с нея. Започнаха слуховете, че аз и Джон не сме се разбирали добре, че сме били противници, а това направи нещата още по-тежки и грозни. Странно е, как понякога започваш да вярваш на нещо, когато се повтори многократно. Понякога си мисля: Да, жалко е, че не се разбирахме много", споделя Пол за разпадането на великата рок група.

"Тази снимка е благословия за мен, защото ни показва точно такива, каквито бяхме. Показва каква беше връзката ни – как работим заедно над песен, аз пишех някой стих, той се усмихва, съгласява се с мен. Да видя това щастие на лицата ни наистина ми помогна, защото ми напомня, че слухът, че не сме били приятели, е пълен боклук. Бяхме приятели до живот. Връзката ни беше специална“, категоричен е Маккартни.

През 1968 година, "Бийтълс“ са в Америка за да сключат сделка с тамошен лейбъл. Любовта между Пол и Линда вече е пламнала. Тя излиза с него, щраква няколко кадъра и двамата решават, че ще стоят в хотелската си стая цял ден. Без да правят абсолютно нищо.

"Обичахме тази свобода. Беше важна за връзката ни – и двамата нямахме нищо против просто да се наслаждаваме на компанията си.  А тази снимка от 1968 година е направена точно преди да се разделим за кратко – аз се връщах в Англия, а тя в Ню Йорк. Но за щастие се срещнахме отново и ... нещата между нас проработиха!“, разказва Пол.

Той си спомня за моментите, в които Линда просто го карала да се качат на колата и да излязат извън Лондон. Тръгвали просто нанякъде, без посока и карта. А когато се изгубели, тя казвала: "Ето! Сега виждаш неща, които никога не си виждал!“ По време на едно такова пътуване е направена и снимката, носеща името "Моята любов" от 1978 г. На нея се виждат сградите и малка уличка, а в огледалото за обратно виждане – очите на Пол. Той все още е изумен как всичко е на фокус и как Линда е хванала момента, държейки едната им дъщеричка в скута си.

"Преди да срещна Линда, се паникьосвах, когато се изгубя", спомня си Пол.