Летиция Батаглия – фотографката, която се бори с мафията в Сицилия(18+)

Снимка:  Letizia Battaglia

7 / 8

Летиция Батаглия е смела жена. Тя заснема терора на Коза Ностра през 70-те въпреки заплахите за убийство, отправени към нея. По улиците на Сицилия се лее кръв, но Батаглия не се страхува да снима. Дълги години крие шедьоврите си преди да ги покаже, а сега филмът “Да снимаш мафията“ ще разкаже историята й.

Страстта на Летиция към фотожурнализма я кара да изостави живота на типична домакиня и да започне да се бори с мафията използвайки само фотоапарата си. Тя във всяка прокълната уличка на Палермо, където Коза Ностра е оставила труп.

Летиция сключва брак когато е едва на 16 години. Той продължава близо 20 години. През 1971 година се развежда и използва приходите си на фоторепортер за да се грижи за трите си дъщери. Тя осъзнава, че може да печели много повече, ако разказва история със снимките си.

И въпреки че първо е искала да бъде писател, Батаглия се превръща в първата жена фотограф, назначена от италиански вестник.

"Тогава се случваха по пет убийства на ден. Каквато и снимка да направех, всичко беше в кръв, кръв, кръв...“, спомня си Летиция. Да бъдеш на фронтовата линия на най-голямата хероинова война обаче не било безопасно.

"Представете си как са се почувствали, когато са видели, че някой снима престъпленията им? Получавах смъртни заплахи по телефона“, казва Батаглия. Тя признава, че е искала да изгори всичките снимки на мафията, които някога е направила. "Почти чувах как пластмасата гори. Мечтаех да изгоря негативите си, но нямах право. Исках да им отнема красотата, която другите виждаха в тях“, казва фотографката. Ала осъзнава, че не трябва да се ръководи от страха си.

"Бях свободна, защото бях свободна отвътре“, казва Летиция. Тя още помни първият труп, който заснема. Окървавен мъж лежи под маслиново дърво в полето край Палермо. Кадърът е силен – лявата обувка на мъртвеца липсва, лицето на полицая, който охранява тялото е посърнало, дървото е ниско и почти закрива трупа.

"Всички са равни пред смъртта“, казва Летиция. Това, което остава с нея през следващите 40 години е миризмата, която летният бриз носи. Навън е горещо, а тялото лежало под дървото с дни. "Сега, когато видя снимката, мога да го помириша... Чувствам атмосферата на смърт.“

Въпреки че самата тя твърди, че фотографията не променя нищо и хората продължават да бъдат убивани, кадрите на Летиция се оказват изключително важни. Две от снимките й доказват, че бившият премиер на Италия Джулио Андреоти е имал връзки с мафията. Тя успява да го заснеме в компанията на Нино Салво. На друга снимка се виждат няколко мафиоти, наредени в редица в съда. Единия от тях сочи с пръст устата си. "Казва ми, че ще ми пръсне мозъка“, спомня си Летиция.

Тя не разбира колко добри са снимките й, преди да ги прояви. "Никой не ми казваше, дали са хубави или не. Мъжете фотографи ме държаха на страна. Не ме викаха на събиранията си, но не ми пукаше. След време разбрах, че аз съм разказвач на истории със снимки“, разказва Батаглия. Тя снима винаги в черно и бяло, в знак на респект към умрелите. Винаги ходи сама.

Един ден пред обектива й попада прокурора Джовани Фалконе. Неговото убийство е знаково за света на мафията и съдебната система. Летиция е съсипана. Тя се оттегля от света за да скърби.

"Той беше символ на надежда, на промяна. Обичах го и като човек. Беше прекалено много за мен. Исках да умра. Трябваше да се възстановя, но беше прекалено трудно“, казва Батаглия.

Въпреки заплахите, въпреки тежките гледки, днес Летиция е на 84 години. Щастлива и с ярко розова коса. Тя е икона в родния си Палермо – жената, която снима смъртта, като никой друг. Остава оптимистична за бъдещето на света и на Сицилия: "Трябва да съм. Не заради себе си, заради младите.“