Край на бизнеса с коли втора ръка? Вносът на стари возила зацикли

Много от търговците на употребявани автомобили са пред фалит, след като от началото на годината бизнесът с вноса на стари коли още повече зацикли. С 9,2 процента са намалели регистрациите в България на возилата с пробег, сочи официалната статистика на МВР.

Общо 4621 по-малко употребявани леки и лекотоварни автомобили са достигнали до клиентите като нов внос, сравнено с периода от първите три месеца на 2018-а. До 1 април в България са регистрирани общо 52 585 возила над 6-месечна възраст, докато през 2018-а те са били 57 206. Символично увеличение при регистрациите през първите три месеца на тази година има само при колите до 5 години, пише "24 часа".

За огромна криза в търговията с употребявани коли признават и от Асоциацията на вносителите на автомобили в България (АВА). “Нашият бизнес е в крах. Миналата година в моята автокъща, ако съм продавал по 20 коли на месец, сега успявам да пласирам едва по осем. Т.е. спадът е около 60 процента. Подобна е ситуацията и при другите големи автокъщи, които сме регистрирани и си плащаме всички данъци и такси”, призна Владимир Доросиев, зам.-изпълнителен директор на АВА и собственик на крупна автокъща.

“От 1989 година това е вторият удар по бизнеса с вноса на употребявани автомобили Първият бе, когато страната ни влезе в ЕС преди 12 години. Тогава бяхме накупили автомобили с мита и ДДС и бяхме принудени да продаваме на загуба с по 2 хиляди лева на кола. Сега ситуацията е подобна. В момента всеки месец дотирам с лични средства заплатите на служителите си. Година и нещо фирмата ми няма печалба”, оплака се Доросиев.

Според него причините за това са високите първоначални разходи при първата регистрация на употребяван автомобил, пренаситеният пазар, липсата на достатъчно пари у българина и нелоялната конкуренция на хората от сенчестия бизнес и “единичните” търговци.

Повишаването на екотаксата до 300 лева плюс задължителната “Гражданска отговорност” средно са вдигнали разходите при първоначалното купуване на автомобил от ЕС на поне 700 лева, изчисляват от асоциацията.

В момента предлагането на коли е огромно, като освен че автокъщите са буквално задръстени, стари автомобили се предлагали и от хора, които въобще нямат регистрирани фирми. Много от тях са нелоялни търговци и предлагали коли със замаскирани повреди на по-ниски цени.

Най-проблемните употрябавани возила идвали от Южна Италия, докато в северната част на страната хората се грижели по-добре за колите си. В страните от ЕС се забелязвала тенденцията хората да карат повечко години и километри автомобилите, които са си купили нови от магазина. Въпреки по-високата покупателна способност от тази на българите, европейците все повече търсели автомобили втора ръка, това влияело и на пазара у нас.

Това, че в София и по-големите наши градове се карат по-новички и скъпи автомобили, не означавало, че у нас се предлагали читави употребявани автомобили. В градове като Благоевград и Дупница например хората можели да си позволят максимум до 5000 лева за кола.

От асоциацията са на мнение, че вдигането на еднократната екологична такса на 300 лева при първоначалната регистрация на кола нов внос води до приходи в държавата годишно от около 60 милиона лева, без значение на каква възраст е автомобилът. Ако страната ни иска да намали възрастта на автомобилния парк, трябвало да се измислят различни екологични такси, които да зависят от състоянието на конкретния автомобил, смятат специалистите.

По-справедливо е тези екоданъци да се плащат годишно, да са съобразени с възрастта и еконормите на самата кола, а също така да има възможност да се плащат и разсрочено.

От 2021 г. България и други нови членки на ЕС може да имат фонд, от който да черпят финансови средства за поощряване на купуването на електромобили. Идея за създаването на Фонд за чиста мобилност бе представена от България, Румъния и страните от Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Унгария и Словакия.

Въпросът бе повдигнат по време на мартенския съвет по околната среда. Идеята е във фонда да се акумулират средства от бюджета на ЕС, от държавите членки, от съседни на ЕС страни, от производители на автомобили, енергийни компании и други.

Предстои допълнителна работа по тази идея, както и обсъждането ѝ със страните от Вишеградската четворка и Румъния. Намеренията на българската страна са да представи за обсъждане документ, развиващ идеята за създаване на Фонд за чиста мобилност в рамките на юнския Съвет по околна среда.