Аз не съм популист и никога няма да бъда... Те са просто партии и обещават

Едно видео някъде от ранните 90 години на миналия век обикаляше в последните месеци социалните мрежи и предизвика вълна както от подигравателни, така и от носталгични коментари. В него възрастна жена изразява притесненията си пред камерата от смяната на политическия режим, настъпила малко по-рано. Основен акцент в думите ѝ е фразата "кой ще ни даде пари?", след като години наред това е правила държавата в лицето на тогавашната Българска комунистическа партия.

Макар че годината е 2017-а, реалностите не са претърпели чувствителна промяна. Въпреки кризите, които изживя България, въпреки падането на границите и свободното движение на хора и стоки, въпреки технологичното развитие и бързия поток от информация, изборите вече имат своя победител – популизмът. Вълната на обещания без покритие стартира от малките партии, за да обладае с пълна силна и големите и, както обичат журналистите да ги наричат, системни играчи.

Проблемът с обещанията на партиите не е, че ги има, а че конкурентите им нямат доблест и капацитет да ги оборят. Ето кои са най-абсурдните предложения на двете водещи формации в навечерието на парламентарните избори у нас.

ГЕРБ

Обещание: Минималната работна заплата, без да се създава напрежение на пазара на труда, ще достигне 650 лв. за 4-годишен управленски мандат мандат.

Реалност: В последните две години българската икономика отчете най-силния си растеж от 2008 г. насам. Той гравитираше около 3%, като прогнозите на международни институции, като Световната банка и Международния валутен фонд, са за повишение на БВП в този порядък и в следващите години, освен ако не станем свидетели на тежка криза.

В същия този 2-годишен период производителността на труда у нас (измерена чрез брутната добавена стойност на един отработен човекочас по цени към 2010 г.) нарасна с 3 на сто. Минималната работна заплата (МРЗ) обаче се покачи с над 20% до настоящите 460 лв.

Дори и бегъл поглед показва несъстоятелността на очаквана МРЗ от 650 лв към 2021 г., което ще е увеличение с над 40% на минималното възнаграждение. Неслучайна е реакцията на бизнеса. Подобни популистки обещания освен нерелевантни към реалността, носят и сериозна доза опасност за състоянието на предприемаческия климат.

Обещание: БВП ще достигне 120 млрд. лв. към края на мандата през 2021 г.

Реалност: Според последния глобален макроикономически доклад на Световната банка България ще отчете среден ръст на БВП от 3,1% в следващите четири години. Данните на НСИ показват ниво от почти 82 млрд. лв. за 2016 г.

Грубата сметка показва, че при равни други условия – запазване в тесни граници на цените на суровините, относително стабилни курсове на основните валути по света и липса на тежки икономически кризи, българският БВП ще достигне кота 100 млрд. лв., но не както предвиждат от ГЕРБ през 2019 г., а чак през 2021.

БСП

Обещание: Нулева ставка на данък "Печалба" в рамките на 24 месеца при годишен оборот от търговска дейност до 150 хил. лв. за стартиращи предприятия, създадени от предприемачи до 35 г.

Реалност: Прекрасен пример как една в своята същност добра идея за опростяване на данъци може да бъде опорочена. Елементарната логика показва, че възможността за злоупотреби ще нарасне значително, ако имаме подобна мярка в сила. Който не е имал фирма на собствено име, само той не знае, че това да укриеш оборот е една от най-лесните схеми в счетоводството. Освен всичко нищо не пречи един търговски субект да бъде закрит и на негово място да бъде създаден нов, с което 24-месечния период да бъде рестартиран.

Обещание: Въвеждане на 20% данък върху доходите на физически лица с приходи от над 120 000 лева годишно.

Реалност: Популистка идея, която няма никаква практическа стойност за бюджета. Статистиката показва, че хората с доход над 100 хил. лв. за година в България са под 500. Каквито и доходи да декларират те, това ще има минимално отражение върху приходната част на бюджета. Рискува се обаче друго – тези хора да укрият реалните си доходи, с което и без това ниската събираемост на държавните постъпления да разбуксува още повече.

Докато за малките партии е нормално да изпъкват с безумни популистки предложения с цел попадане под светлината на прожекторите, то за двете най-големи партии у нас това е недопустимо. Недопустимо е, защото това сваля много ниско нивото на дебата по икономическите въпроси. По-големият проблем обаче е, че застрашава финансовата стабилност на страната.