Митове и факти за литиево-йонната батерия

Електромобилите са една голяма измама. Литият за батериите се добива чрез страшно мръсна технология. Залежите са недостатъчни и скоро ще свършат. Компонентите за електрическите коли се събират от цял свят и производството им всъщност замърсява повече, отколкото бензиновите и дизеловите двигатели.

Чували сте поне част от тези твърдения. Може би дори всичките. В епохата на най-изобилна и най-малко достоверна информация подобни неща се разпространяват по-бързо от горски пожар. Част от цитираните "истини" почиват върху преувеличени и изопачени факти. Друга част изобщо не почиват върху факти. В две поредни статии ще се опитаме да хвърлим малко по-обективна светлина върху литиево-йонната батерия, от която в съвсем близко бъдеще ще зависят не само автомобилите, но и домовете ни, и цялата световна икономика.

"Мръсен" ли е литият?

За разлика от повечето други метали, литият се открива най-вече в подпочвени находища под формата на солен разтвор (литиев хлорид). Добивът се състои в изпомпването на този разтвор в големи плитки резервоари, където слънцето да изпари водата - горе-долу същата технология, с която се добива и морска сол. После чрез електролиза или с химически агенти литият се извлича от останалата гъста каша и се превръща в литиев карбонат и хидроксид, за да се транспортира.

Процесът не е съвсем чист, разбира се, но не е и описаната минна дейност с взривяване, изкопаване и опустошаване на големи площи с киселини.

При това най-големите находища на литий се намират в пустинята Атакама в Чили и в солниците Уюни в Боливия - места, където не само няма население, но и няма живот. Учени от NASA изследваха района Юнгай в Атакама и не откриха живот дори на микроскопично равнище.

Частите за електромобилите идват от цял свят

Помните как Джеръми Кларксън описваше пътя на един хибрид - суровината се изкопава в Китай, праща се в Канада за обработка, оттам отива в Япония, за да се превърне в батерия и да се вгради в автомобила, и накрая пристига в Европа при купувача. Това е самата истина - но тя важи за всички стоки, в които се използват батерии. В Чили например SQM, най-големият производител на литий, го праща в Китай, оттам готови модули се изпращат в САЩ за производство на индустриални батерии, и накрая те се връщат за нуждите на SQM, на 12 км от мястото, където литият е изкопан.

Тези околосветски пътешествия на компонентите за електромобилите несъмнено добавят доста към въглеродния им отпечатък. Но по същия начин пътуват и много от частите за конвенционалните автомобили, с бензинов и дизелов двигател. Един съвременен европейски бензинов хечбек може да има компоненти от Канада, САЩ, Китай, Япония, Европа и дори Южна Африка.

Като цяло така функционира съвременната икономика. И вие също се включвате в нея, когато си поръчате нещо за 1.99 долара от Alibaba, или си купите половин кило аржентински круши от кварталния супермаркет.

Литият ще свърши съвсем скоро

Това е друг най-често цитиран мит: че с очаквания бум на електромобилите нуждата от и без това редкия метал ще нарасне рязко и той ще се изчерпи за броени години.

Преди всичко литият съвсем не е рядък метал. В океаните има около 230 милиарда тона, разтворени в морската вода. В някои райони, примерно с подводни термални комини, концентрацията му е почти същата, като в находищата в Атакама.

Освен това батериите - не само за автомобили, но и за смартфони, таблети и всякакви други - в момента са по-малко от половината от годишното потребление на литий. Той се използва широко в стъкларската индустрия, за производството на лубриканти, в климатиците и в различни метални сплави.

Няма съмнение, че нарастващото търсене от автомобилния сектор ще се отрази на цената му. В Китай например покрай актуалния бум на електрически машини литиевият карбонат поскъпна два пъти за по-малко от година. Част от обяснението е и във факта, че добивът е в ръцете на само четири големи компании - чилийската SQM (контролирана от бившия зет на Пиночет), американските Albemarle и FMC, и китайската Tianqi.

Поскъпването на суровината обаче ще отключи един друг процес - преработката на стари батерии. Макар и по-сложна, отколкото при другите типове батерии, тя е съвсем постижима. В момента под 10% от литиево-йонните батерии се преработват, но една британска консултантска компания изчисли, че ако литиевият карбонат поскъпне още с една четвърт, този процент ще достигне почти 50%.

Още новини за автомобили четете в Automedia.bg