Опасната игра на Тръмп и Ким: Кой ще мигне пръв. А ядреното копче?

Президентът Тръмп и Северна Корея накараха Конгреса да направи нещо, което не е правил над четири десетилетия: официално да обмисли промени в законодателството, даващо на американските президенти изключителното право да разпореждат използване на ядрено оръжие.

В система на управление, основана на принципа за контрол и баланси, това може да се стори странно на някои. Но неудобната истина е, че Тръмп, както и всички негови предшественици след Втората световна война, е единственият, който има правомощие да разпореди изпреварващ удар срещу Северна Корея или срещу когото и да било друг.

Говорим за правомощие за задействане на хиляди ядрени бойни глави за минути. Без да има кой знае колко време за консултации с опитни съветници, пише "Ню Йорк таймс" в редакционна статия.

Във вторник в сенатската комисия по външните работи се състоя първото изслушване по въпроса от 41 години. Сенатор Кристофър Мърфи, демократ от щата Кънектикът, директно очерта какъв е залогът според него при президент, който по думите му е "толкова нестабилен, толкова избухлив, толкова импулсивен при вземането на решения, че може да нареди ядрен удар, който до голяма степен да не съвпада с националните интереси на САЩ в сигурността".

Републиканците не бяха нито толкова критични, нито защитаваха Тръмп. Но сенатор Боб Коркър, републиканец от щата Тенеси и председател на комисията, който неотдавна изрази безпокойство, че президентът може да вкара страната в трета световна война, заяви, че е важно да се проучат "реалностите на системата" за вземане на решения при употреба на ядрена сила. Има право.

Тръмп сам си навлече това проучване на правомощията му за нареждане на удари с най-смъртоносните оръжия в света. Неговите заплахи да засипе Северна Корея с "огън и жупел" и дори да я унищожи, лекомисленият начин, по който говори за ядрените оръжия, както и импулсивността му като цяло пораждат сериозни въпроси дали има желание да предизвика война.

Той участва в опасна игра "кой ще мигне пръв" с Ким Чен Ун, севернокорейския лидер, който също лееше неспирен поток от многословни обиди към Тръмп и заплашваше да нападне САЩ с арсенал, увеличил се през последните 30 години практически от нулата до поне 20 ядрени бойни глави плюс ракетите за изстрелването им.

Изключителните правомощия на президента при използването на ядрено оръжие произтичат от Закона за атомната енергия от 1946 г.. Той бе приет във време, когато по-голямо безпокойство са предизвиквали войнствени генерали, отколкото избраните цивилни лидери.

На изслушването във вторник К. Робърт Келър, генерал от резерва на военновъздушните сили на САЩ и някогашен началник на Стратегическото командване на американските въоръжени сили (СТРАТКОМ) - което отговаря за ядрения арсенал - заяви, че армията може да откаже да изпълни заповеди, които сметне за несъразмерни или ненужни. Той каза, че не знае как би реагирал президентът в подобен случай.

Но пред комисията Брайън Маккиън, бивш служител в Пентагона, заяви, че президентът може да назначи нов генерал и нов министър на отбраната, които да изпълнят заповедите му - още едно доказателство, никак неуспокояващо, за едностранните правомощия на президента.

Сенатор Ед Марки от щата Масачузетс и конгресменът от Камарата на представителите Тед Лю от Калифорния, и двамата от Демократическата партия, внесоха законопроект, предвиждащ забрана президентът да предприема изпреварващ ядрен удар без обявена война от Конгреса.

Президентът, разбира се, ще запази правомощията си за ответен удар, ако Америка бъде нападната, но законопроектът би могъл да има възпиращ ефект за президенти, силно желаещи да натиснат спусъка. Има и друга идея - вицепрезидентът или държавният секретар, или министърът на отбраната, или и тримата, задължително да участват във всяко вземане на решение за първи удар с ядрено оръжие.

Понеже подобни промени биха засегнали способността на САЩ да възпират противниците си със заплахата от внезапна ядрена атака, те трябва да бъдат внимателно обмислени. Конгресът, където мнозинство имат републиканците и който не показа особени признаци, че би тръгнал срещу президентските правомощия, в крайна сметка може да не предприеме нищо. Коркър заяви, че засега не вижда законодателно решение, макар че "в следващите месеци може и да бъде намерено".

Това, което знаем, е, че има тежки въпроси на дневен ред, особено сега, когато американският народ е наясно с обхвата и потенциалните рискове, свързани с правомощията на Тръмп.
 

/БТА/