Колко висока ще е цената за САЩ, ако въоръжат Украйна vs. Русия?

Има информация, че Съветът за национална сигурност на САЩ се готви да препоръча износа на отбранителни оръжия за Украйна на стойност 47 милиона долара. Съобщава се, че пакетът ще включва пратка противотанкови ракети "Джевълин" - оръжия, които надеждно и ефективно могат да извадят от строя стотиците танкове, с които са се сдобили подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната от началото на конфликта.

Привържениците, които смятат, че изпращането на оръжия на украинското правителство ще натрие носа на Русия и ще изпрати послание до президента Владимир Путин, с нетърпение очакват това предстоящо решение. Въоръжаването на Киев е популярно предписание, подкрепяно от висши офицери от армията и много конгресмени от двете партии.

Популярно обаче не значи разумно. Предоставянето на американски оръжия на Украйна не е в интерес на националната сигурност на Вашингтон. Всъщност, то непременно ще превърне един конфликт, който до голяма степен е замразен, в по-смъртоносен и ще усложни всякакви приемливи възможности за дипломатическо решение.

Може би е неудобно да се признае, но политическата ориентация на Украйна и това как украинците избират да управляват (или да не управляват) своята икономика и политическа система не засяга пряко Съединените щати. Както писаха Раджан Менон и Уилям Ръджър в сп. "Форин афеърс" миналия месец: "Украйна има по-голямо значение за Русия, отколкото за Съединените щати".

За Вашингтон Украйна е постсъветска държава, чиито олигархични политики и системна корупция сериозно вредят на икономическите й перспективи. Интересите на САЩ в сигурността не зависят от това дали Киев ще успее да изгради по-демократична и отговорна форма на управление. В най-добрия случай Украйна е периферна страна, към която Съединените щати нямат договорно задължение да я защитават, ако някой нахлуе на нейна територия.

За Путин обаче Украйна е неразделна част от голямата му стратегия да направи Русия значим глобален играч, какъвто тя беше по време на Студената война. Едно цялостно прозападно ориентиране на украинската политика - от асоцииране с Европейския съюз (ЕС) до евентуално членство в НАТО, би унищожило тази амбиция и разрушило значителна част от политическото наследство на Путин. 

Всъщност, възможността Украйна да засили търговските си отношения и политическа ориентация към Съединените щати и Европа беше достатъчна, за да бъде сметнато за заплаха за националната сигурност от Путин и той да поиска да разположи руски войници, парашутисти и специални сили на украинска територия, за да установи там зона на влияние. Убеждението на Путин, че за Москва е наложително от гледна точка на националната сигурност Украйна да е приятелски настроена към Русия, няма да се промени от няколко десетки противотанкови ракети от Съединените щати.

Втората тревога на правителството на Тръмп е как Путин може да реагира на евентуална ескалация. Както заяви бившият служител от Съвета за национална сигурност Чарлз Купчан във "Вашингтон пост": "Представата, че руският президент Владимир Путин ще се откаже от контрола си върху Донбас (Източна Украйна), ако още неколцина руснаци се приберат у дома в чували за трупове, показва сериозно неразбиране на Кремъл."

Именно това невярно предположение обаче подкрепя доводите на привържениците на оказването на подкрепа на украинците със смъртоносни оръжия.

Невъзможно е да се разбере защо някои американски конгресмени са толкова уверени, че Москва ще реагира по начина, по който очакват те. Продължаващата три години и половина война показва, че Русия безмилостно увеличава своето участие и влагани средства в конфликта, за да не позволи на Киев да постигне военна победа. Всъщност, да се очаква, че Москва ще отговори на евентуално увеличаване на руските жертви, молейки за мирно уреждане, означава напълно да се пренебрегне начина, по който Путин се държи, откакто Русия нахлу в Украйна през 2014 г.

Когато в началото на войната сепаратистките подразделения в Донецк и Луганск губеха позиции за сметка на прокиевските сили, Русия им се притече на помощ. През лятото на 2014 г., когато проукраинските войски си възвръщаха градове, загубени преди това от Киев, колони от руски танкове, артилерия, тежко въоръжение и войници пресякоха границата и влязоха в Украйна, за да гарантират, че няма да има повече украински териториални настъпления в стратегически райони. Когато патовата ситуация в битката в град Иловайск бавно се развиваше в полза на Киев, на фронтовата линия бързо бяха изпратени конвенционални руски войски и оръжия, а това се превърна в един от най-смъртоносните дни за украинските войски във войната.

Няколко месеца по-късно, когато имаше опасност сепаратистите да отстъпят от стратегическия град Дебалцеве, бяха разположени руски танкове, които бързо принудиха отстъпващият по численост, дезорганизиран, деморализиран и изтощен контингент на киевските сили да се оттегли.

Няма причина да се мисли, че сега Путин би отговорил по-ненасилствено, ако Вашингтон изпрати отбранителни доставки на Украйна.

Най-отрицателната последица от по-голямо ангажиране на САЩ е, че то вероятно ще унищожи готовността на Москва да сътрудничи по предложение за изпращане на миротворци в Украйна. Москва настоява, че Минските протоколи от 2014 и 2015 г. са единственият начин, по който може да бъде постигнато мирно спиране на войната в Украйна, но Путин открито признава, че може да е необходимо по-голямо международно участие, за да се поддържа този мир. Той повдигна въпроса за разполагане на войски на ООН по линията на контакт през септември и дори се съгласи да проучи възможността за предоставяне на по-голям достъп на миротворци в контролираната от сепаратистите територия след разговор с германската канцлерка Ангела Меркел. Сега тази идея се обсъжда в правителството на Тръмп и между САЩ и руските специални пратеници в конфликта, което навежда на мисълта, че руската страна е искрена.

Ако Белият дом разреши изпращане на оборудване за Киев, този диалог може да спре. 

Трудно е да се разбере защо Съединените щати биха изострили войната, когато най-сетне може да има възможност за проучване на идеята за наложено от ООН прекратяване на бойните действия, което да доведе до политическо уреждане на конфликта.

Руснаците могат да отговорят на засилване на американското ангажиране в Украйна и по други начини. Москва може, например, да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира оглавявани от САЩ усилия за спиране на ядрената програма на Северна Корея. Путин може да разшири сътрудничеството с Иран във военната област и разузнаването, за да подкопае политиката на правителството на Тръмп за сдържане на иранския експанзионизъм.

Цената за САЩ от превръщане на украинския конфликт във война чрез подставени групировки срещу Русия е по-голяма от ползата от увеличаване на броя на жертвите на Москва. Изпращането на оръжия на Киев няма особено да помогне за уреждане на конфликта. 

Понякога най-добрият начин за действие за Белия дом е да не се въвлича допълнително във въпроси, които са периферни за американската голяма стратегия.

*Даниел Депетрис е сътрудник в "Дифенс прайоритис". Изразените тук мнения са лично негови.

/БТА/