ЕС и САЩ напредват на Балканите, Русия – в Близкия изток

На Балканите има нова ситуация в резултат на приемането на Черна гора в НАТО и укрепването на Зоран Заев в Македония след спечелването на местните избори. В Близкия изток пък с очертаващия се разгром на Ислямска държава събитията преминават в нова фаза - поствоенна. Това пише в редовния си анализ институтът "Иван Хаджийски".
 
Глобалният баланс

Водещата сила в света - САЩ е "на две скорости". Вътрешното положение на американския президент вече е достатъчно стабилизирано. Но САЩ още не излъчват ясни послания за своите собствени цели и интереси.
 
От една страна, признанието на ЦРУ за руска намеса в изборите подкопава позициите на Доналд Тръмп. От друга, Камарата на представителите одобри данъчната реформа на президента и акциите на новия екип в Белия дом са повишени. Засега Тръмп се стреми да балансира чрез странната формула"вярвам и на ЦРУ, и на Путин".
 
Обтягането на отношенията между Запада (НАТО, САЩ, ЕС) и Турция достига до критична точка. По-вероятно е да се направи крачка към нормализация, защото по-нататъшно изостряне ще навреди и на двете страни. В този контекст се вписва благоприятно и гъвкавата позиция на българския премиер.
 
Несъмнено е, че в контекста на противопоставянето между САЩ и КНДР ролята на Китай като регионален фактор чувствително нараства. За разлика от пролетта, когато рязко изразеният американски натиск срещу Пхенян накара Пекин да отстъпи и да втвърди чувствително тона към своя опасен съсед, сега американците се стремят да намерят съгласие и да убедят китайците в своите действия. За САЩ едва ли има нещо по-изгодно от това да извадят корейските кестени от огъня с китайски ръце. И категорично няма нищо по-рисково от това да се предприемат драстични действия срещу КНДР без съгласие на Китай.
 
Близкият изток пред нова перспектива?
 
В Близкия изток, с очертания, макар и незавършен разгром на Ислямска държава, събитията преминават в нова фаза. Поствоенна.
 
Очертават се два центъра за влияние и решения: Астана/Сочи (разбирателството между Русия, Турция и Иран, без участието на САЩ) и Женева (без участието на Иран и Турция). Предстои да се види до каква степен двата центъра ще бъдат конкурентни и до каква – взаимодействащи.
 
Към днешна дата изглежда, че координираното взаимодействие Русия-Иран-Турция ще има определена устойчивост във времето. Турция и Иран са регионални конкуренти, воювали са още по времето на Сюлейман Великолепни. Разделени са от традиционната сунитско-шиитска бразда. Сега обаче ги сближават немаловажни фактори. Преди всичко надигащият се Кюрдистан. Обща е и подкрепата за Катар, която изразява и отношение към третия кандидат за регионален лидер – Саудитска Арабия.
 
Иран е в траен конфликт с Израел и САЩ. Отношенията на Турция със Запада са изостриха едновременно по няколко линии: Турция-Германия, Турция-САЩ и Турция-НАТО (след случката в Норвегия). Призивът на съветник на Ердоган Турция да напусне НАТО добави фрапиращ щрих към настъпващото охлаждане.
 
С други думи, очертава се вариант, при който може да се редуцира участието на САЩ в Близкия изток. Макар да не е реалистично предположението, че световният лидер може да бъде изцяло изключен.
 
Става явно, че страните в Близкия изток гледат все повече и към Москва. Кризата в Ливан, започнала в резултат на оставката на Харири като премиер, доведе до посещение на външния министър на Ливан в Москва. Събитията в Ливан излагат на показ и ограниченията пред руската политика. Налице е тежък конфликт между Саудитска Арабия и Израел, от една страна, и Иран, от друга. Избухването на война между тях има потенциала да постави на изпитание цялата внимателно градена руска близкоизточна конфигурация. Ставащото в Ливан сочи, че бъдещото регионално напрежение може да се генерира не толкова от новата руска роля, колкото от засилващото се иранско влияние.
 
В Саудитска Арабия династичен преврат изглежда бележи началото на преход от ретроградна монархия към просветен абсолютизъм. Разместването на пластовете във властови план е дълбоко. Принцът разполага и със собствена програма за управление: нормализация на исляма, модернизация на бита, приватизация, намаляване на зависимостта от петрола.
 
Европа на изчакване
 
Процесите на промяна в ЕС са временно "блокирани" от липса на яснота в политическата криза в Германия. Единствено по отношение на Brexit може да се очаква съществено развитие преди края на годината. Всички основни играчи запазват силите и предложенията си за периода след развързване на германския възел.
 
Две показателни събития се случиха в европейската "безтегловност", предизвикана от политическата криза в Германия: 23 държави-членки на ЕС подписаха в Брюксел документ за иницииране на Обща европейска отбрана (който предстои да бъде разгледан от Европейския съвет); на среща в Гьотеборг бе обявен Европейски стълб на социалните права.
 
Всичко това може да се разчита като знак, че ЕС приема Brexit и Тръмп за реалност и постепенно се ориентира към една постамериканска ера в сигурността, а заедно с това си дава сметка, че европейските кризи и възходът на популизма се дължат на цялостното занемаряване на социалното измерение на Съюза.
 
Балканската игра - смяна на вектора
 
На Балканите има нова ситуация, която е резултат на приемането на Черна гора в НАТО и укрепването на Зоран Заев в Македония след спечелването на местните избори. И двата фактора са безспорен успех за балканската политика на ЕС и САЩ.
 
Пред нас вече се е очертала една нова Македония, лишена от ключовите параметри на независимото си четвъртвековно развитие – лоялност към Сърбия, враждебност към България, поглед, насочен назад в историята, силов подход във вътрешната политика, олигархична задкулисност. Повратът в отношенията на България и Македония придобива осезаеми перспективи.
 
Нова е и политиката на Запада към Сърбия. От нея официално вече се иска да се самоопредели – с Русия ли е, или със Запада. Основен източник на напрежение в региона ще е именно изборът, пред който е поставена Сърбия.
 
Като част от „сръбския въпрос“ може да се включи и случващото се в Босна и Херцеговина, чиято съставна част Република Сръбска се изявява като най-голям противник на западните цели в региона.
 
Може да се каже, че балканската политическа география претърпява промени. Векторът на политическа инициативност се измества от обичайните си координати Белград-Скопие-Атина (север-юг) към София-Скопие-Тирана (запад-изток).