Спокойствие в разрухата – Донецк между снарядите и мира

Разрушени къщи, кратери от снаряди и опустели улици - типична гледка в Октябрьския район на Донецк, най-големият проруски град в областта със същото име.

През 2014 година Донецк и съседният Луганск отхвърлиха властта на правителството в Киев след месеци на насилие и протести.

В един спокоен квартал на Донецк много хора стояха встрани от политиката. Но след това насилствени сблъсъци избухнаха между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти за контрл над летището в Донецк.

Блестящ куб от стъкло и стомана, изградено специално за европейското първенство по футбол през 2012 година, когато Донецк домакинстваше на някои мачове, местното летище беше изравнено със земята и много други сгради в околността последваха съдбата му.

Фоторепортаж на Reuters проследява съдбата на хората, оцелели на фронта на много битки.

Възстановеното електричество и водоснабдяване в домовете дава малко облекчение за местните, докато свирепата зима започва да настъпва.

"Старая се да страня от политиката, грижа ме е само за семейството ми", разказва 30-годишната Марина. Жената, мъжът й и трите им деца, едно от които е сериозно болно, губят дома си през 2014 г., когато артилерийски снаряд изравнява къщата им със земята.

"Без пари останахме на улиците, без абсолютно нищо. Всичко изгоря, нищо не остана... дори лъжици и вилици нямахме", казва тя.

Нейното семейство се мести от апартамент на апартамент, от приятел в друг, преди да решат, че ще възстановят дома си, използвайки тухлите, които са останали здрави. Но парите за строителни материали бързо свършили.

А крехкото примирие, сключено през 2015 година, е често нарушавано от експлозии и престрелки.

Над 8000 къщи и 2000 блока са били сериозно разрушени в Донецк, според данни на градската управа. Повечето от тези домове са необитаеми и не могат да бъдат възстановени.

Общо 64 временни убежища за онези, които са изгубили дома си във войната, са издигнати из едномилионният Донецк.

Понякога студентските общежития приютяват бездомните. Сред тях е и 68-годишната Александра Николаевна, която оцелява с внуците си в общежитие номер 4 и то най-вече заради хуманитарната помощ.

И въпреки факта, че вече 4 години живее така, политическите й убеждения си остават непоклатими.

"Трябва да бъдем само с Русия, надяваме се само Путин да ни вземе под крилото си", повтаря тя. "Така или иначе всички казват, че това е руска земя".

В голяма част от Донецк цари спокойствие, макар и крехко. Но това усещане бързо се разсейва, когато човек се сети, че е на 10 км от фронтовата линия. Войната се усеща по постоянно сменящата се стойност на валутата.

Но най-вече се усеща от семействата, загубили обичаните си хора във войната, отнела живота на повече от 10 000 души.