1 млн. фирми, но по-малко от половината – с дейност

Около 1 млн. фирми са регистрирани у нас, но само 45 на сто от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93 на сто от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети).

Данните са от доклад с автор Томчо Томов - ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при БСК, съобщиха от работодателската организация.

Близо 6 на сто са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките на 1 на сто. През последните 6 години са закрити общо 4 085 предприятия - 85 големи, 1000 средни и 3 000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42 на сто от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20 на сто добавена стойност към БВП на страната и около една трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции, смятат от БСК.

В доклада се посочва, че бизнес елитът в България застарява. Бурното технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации мениджъри. Има го както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъни камък в процеса на осигуряване на приемственост.

Според международните проучвания само около 40 на сто от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15 на сто достигат третото поколение наследници. Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнес елит и държавните институции, посочва авторът.

Според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, около 35-40 на сто от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35 на сто от тях наближават пенсионната възраст.

Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, се посочва в доклада.

В подхода на правене на бизнес се открояват две групи предприемачи - едните са малка (20 на сто), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

Според автора, за да се захрани българският икономически растеж, е важно да се идентифицират онези активни предприемачи, които да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки.

Освен това да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.