Губи ли САЩ световната си хегемония заради Иран

Изострилата се ситуация около иранската ядрена сделка буди интерес и сама по себе си, и като показателен пример как точно Съединените американски щати губят своя статут на глобална свръхдържава, пише в свой  анализ РИА Новости.

От една страна, нещата изглеждат направо грозни. Вашингтон все така агресивно натиска за преразглеждане на иранската сделка, заплашвайки едностранно да се изтегли от нея. Тези дни чухме поредно изявление в този смисъл от вицепрезидента Майк Пенс.

Ще припомним, че иранското споразумение далеч не е първото застрашено от изхвърляне във вашингтонското кошче за боклук.

Знае се, че тази участ вече сполетя Транстихоокеанското търговско партньорство и Парижкото споразумение за климата, откъдето САЩ едностранно се оттеглиха през мандата на днешната администрация. Освен това Щатите загърбиха идеята за Трансатлантическо търговско споразумение, а преговорите за него (сякаш) бяха стигнали вече финалната права. Американците смениха и позициите си по ред други договорености, настоявайки да получат "по-честни" условия.

Както личи, традиционната американска политика: "днешният президент не го е грижа какво бил подписал и за какво се бил разбрал предходният президент" този път е добила такъв размах, такава демонстративна откритост, че наглостта й чак стъписва донякъде партньорите на САЩ.

От друга страна, в това поведение фактически прозира, макар и в крайно груба форма, класическата формула: един джентълмен играе по правилата, а престане ли да печели - променя тези правила. Но дяволът, както обикновено, се крие в подробностите. Оттук произтича един забавен, но съвсем закономерен феномен.

Докато "джентълменът" е на върха на могъществото си, няма и особена нужда да изкривява условията в своя полза. Колкото повече губи сили, толкова повече шмекерува и преиначава правилата. Въпреки това си остава най-силният, най-влиятелен играч, тъй че от шмекеруването му се оплакват най-вече потърпевши, твърде слаби и небиещи на очи, за да привлича общо внимание тяхното възмущение.

Идва обаче и следващият етап, когато отделните дребни промени в правилата вече не гарантират печалби и "джентълменът", като му падне пердето, тръгва да играе съвсем без правила.

Тук обаче се открояват два важни момента. Първо, с поведението си той вече крайно е ядосал не само слабо влиятелните, но и други ключови играчи, които до време са си затваряли очите за неговите изпълнения. Нещо повече, ситуацията вече носи на тези ключови играчи директни и сериозни загуби.

И второ, в очите на всички останали участници някогашният "джентълмен" отдавна се е превърнал в жесток деребей без никакви задръжки - налага се да бъде спрян като прекомерно опасен за всички. Точно този стадий виждаме днес в отношенията на САЩ с останалия свят. Глобалният хегемон е в крайно затруднени отношения дори с най-сигурните си съюзници като Япония и Европа.

При това положение иранската сделка наистина е крайно показателна, защото в случая нещата далеч не опират вече само до Иран като "страна парий".

Европа е твърде заинтересована да има в лицето на Техеран партньор - и в политически, и в икономически план. Едрият европейски бизнес активно се връща в Иран - твърде важна и голяма държава, за да бъде пренебрегвана, и европейците съвсем не искат пак да им слагат прът в колелата американците, които си гонят интереса. Още повече тъй недодялано.

Тъкмо затова около иранската сделка се оформи противопоставяне, в което Щатите фактически се изправят сами срещу целия останал свят.

Европа се обяви категорично срещу отказ от ядрената сделка. МААЕ потвърди, че Иран изпълнява ангажиментите си по нея. Няма защо да споменаваме позициите на Русия, Китай и други страни, подкрепящи уреждането на проблема. Единствено изключение тук е Израел, който одобрява действията на САЩ.

А всичко става на фона на започващата търговска война на САЩ срещу Европа, Китай и дори Канада, както и на множество други рязко изострили се противоречия между Щатите и техни доскорошни верни съюзници.

Само допреди две-три години повечето прогнози обещаваха Щатите да задържат глобалната лидерска позиция и успешно да натрапят на своите съюзници васали всякакви, най-неизгодни за тях условия. Но днес става все по-ясно, че примерно Европа продължава да играе самостоятелно и успешно отблъсква опитите да я принуждават към неизгодни стъпки.

Най-поучително в цялата история е, че САЩ излизат губещи от всяка възможна развръзка на ситуацията около иранската ядрена сделка - и ако шумните им заплахи излязат блъф, след който няма да последват никакви реални стъпки, и в случай че все пак предприемат нещо, като изострят за пореден път ситуацията, опълчвайки срещу себе си останалия свят, включително Европа. Вторият вариант изглежда впрочем все по-малко вероятен; според повечето експерти Вашингтон ще се ограничи със словесни заплахи.

САЩ окончателно са навлезли във фаза, в която всеки отказ да спазват правилата не заякчава статута им на глобална свръхсила, а приближава момента, в който ще изгубят короната на световен хегемон.

(БТА)