Под огън от западни критики Путин уверен към Кремъл

Русия гласува в неделя, за да преизбере Владимир Путин за президент - ако изключим огромна изненада - след кампания без интрига, която имаше за цел най-вече да осигури задоволителна избирателна активност и завършва в обстановка на изключително високо напрежение със Запада.

Британските санкции в реакция на отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал в Англия засилиха усещането за нова Студена война, което се възцари след връщането на Путин в Кремъл през 2012 г., на фона на сирийския конфликт, украинската криза и обвиненията за руска намеса в президентските избори в Съединените щати.

Докато в Лондон Тереза Мей нарече "трагичен" пътя, по който е поел руският президент, той завършваше в сряда своята минималистична предизборна кампания с посещение в Крим - украинският полуостров, който ще гласува за първи път на руски президентски избори в неделя - точно четири години след като бе анексиран от Москва, пише Франс прес.

"С вашето решение вие възстановихте историческата справедливост, която бе нарушена по съветско време", се обърна Путин към свои привърженици в Севастопол на концерт в негова подкрепа. "Вие показахте на целия свят, че това е истинска, а не фалшива демокрация."

На 65 години, 18 от които начело на Русия, президентът е най-дълго управлявалият руски или съветски лидер след Йосиф Сталин. Той се готви за комфортен във вътрешен план четвърти мандат.

От полуостров Камчатка на изток до анклава Калининград на запад, 107-те милиона избиратели в огромната страна, чиято територия се простира в 11 часови пояса, ще почнат да гласуват навсякъде в 8 ч. местно време. Това означава, че първите избирателни секции най на изток ще отворят в 20 ч. по Гринуич (22 ч. българско време) в събота, а последните ще затворят в 18 ч. по Гринуич в неделя (20 ч. българско време).

Всъщност първите бюлетини вече бяха пуснати в много изолирани региони, тъй като бяха донесени урни на номадите ненци (коренното население на северния арктически регион на Русия) в Арктика.

Изборите не крият особена интрига. Последното проучване на института ВЦИОМ отреди на Владимир Путин 69 процента от гласовете. Вторият, кандидатът на комунистическата партия Павел Грудинин, остана далеч назад със 7-8 процента, третият, ултранационалистът Владимир Жириновски - с 5-6 процента, а останалите петима претенденти имаха незначителна подкрепа.

"Конкуренцията не е достатъчна", подчертава пред АФП Андрей Бузин, съпредседател на движението за защита на правата на избирателите "Голос" (Глас), според когото "не е представен целият руски политически спектър".

Големият отсъстващ от президентските избори е опозиционер номер едно на Кремъл, Алексей Навални, който сам мобилизира десетки хиляди души срещу властта, но му бе забранено да се кандидатира заради присъда, която той отхвърля като напълно изфабрикувана.

Цел активност

Уверен в преизбирането на Владимир Путин, Кремъл прави всичко възможно, за да бъде избирателната активност в неделя, единственият верен барометър на тези избори, колкото може по-висока. От началото на кампанията медиите обобщават целта му с формулата "70-70": 70 процента участие и 70 процента подкрепа за Путин.

Целта оправдава всички средства. Независимият вестник "Новая газета" цитира студенти в няколко руски града, принудени да се регистрират в избирателните списъци под заплахата за "проблеми на изпитите или дори изключване" от университета.

В други градове избирателните секции ще отворят по-рано, за да могат работници да гласуват, преди да отидат на смяна.

През февруари всекидневникът РБК, цитирайки три източника от президентската администрация, писа за един особено съмнителен правителствен проект за стимулиране на чиновниците и работниците в големите предприятия да гласуват. Според двата вестника обаче не е дадена никаква препоръка как да се гласува.

"Тази предизборна кампания е различна от предишните, най-вече защото е ясно, че на най-високо равнище е взето решение да бъдат избягвани измами", потвърждава Андрей Бузин, който прогнозира, че няма да станем отново свидетели на "масовите фалшификации от 2007 и 2011 г.".

Не по-малко от 40 000 камери за видеонаблюдение ще бъдат монтирани в избирателните секции, за да бъдат предотвратени измами, подчертава той, уточнявайки обаче, че тази мярка ще бъде приложена в големите секции и "не се знае какво ще се случи в малките".

Близо 1400 чуждестранни наблюдатели са акредитирани според избирателната комисия.

Въпреки усилията на Кремъл обаче е прогнозирана избирателна активност под очакванията. Според Степан Гончаров от независимия социологически център "Левада" се очаква да гласуват "между 57-58 и 67-68 процента" от избирателите, "т. е. колкото на предишните избори", докато ВЦИОМ дава 63-67 процента.

В интервю за американската телевизия Ен Би Си миналата седмица Владимир Путин каза, че не иска да променя конституцията, за да се окопае във властта. Това означава, че този четвърти мандат ще е последен за него и мнозина експерти смятат, че руският президент ще се посвети през него основно на това да определи и подготви своя приемник.
 

/БТА/