Дипломатическата война ЕС-Русия: Ръководи ли се съюзът от САЩ?

По повод внушенията, че "делото Скрипал" бележи нова фаза в студената война между "колективния Запад" и Русия, ще отбележим, че съвременната история не помни западните страни (и най-вече тези от ЕС) толкова съгласувано да са експулсирали руски дипломати.

Анализът на списъка, включващ членките (а и кандидат-членките) на Евросъюза, проявили солидарност с исканията на Лондон, естествено налага извода, че координираните им действия са продиктувани главно от геополитически мотиви.

Европейската политическа палитра днес обаче е доста многообразна: собствена позиция за поредното влошаване на "европейско-руските" отношения изразяват не само националните правителства, но и недържавни субекти на европейската политика - общовропейските политически партии, пише Руслан Костюк от РЕГНУМ.

Нищо чудно, че на левия фланг в европейската политика с най-премерена позиция излиза обединилата умерени комунисти и леви социалисти Партия на европейската левица (ПЕЛ). В неотдавнашно изявление нейният лидер, известният германски политик Грегор Гизи, с право отбеляза, че в конфликта между Запада и Русия "ЕС никога не е бил ръководен от собствените си интереси, по-скоро обслужва интересите на Съединените щати". Ще посочим тук, че единствената страна от ЕС, в която управлява радикална лява сила, участваща в дейността на ПЕЛ (Гърция), не се включи в антируския хор, съпровождащ "делото Скрипал".

Колкото до европейската социалдемокрация, мнозина левоцентристки политици от Стария свят сметнаха за логична спокойната гледна точка на Джереми Корбин, водача на британските лейбъристи. От една страна Корбин каза, че зад отравянето на Скрипал и дъщеря му стои Русия и заяви: "Съгласни сме с действията на правителството към руските дипломати". Но веднага подчерта, че британските лейбъристи ще направят всичко възможно, за да не допуснат "нова студена война".

Подобно гледище изрази неотдавна един от лидерите на германската социалдемокрация - външният министър Хайко Маас заяви, че политически диалог трябва да се води постоянно дори с толкова труден партньор като Русия.

Партията на европейските социалисти (ПЕС), втората по влияние транснационална партия в ЕС, не коментира официално дипломатическите санкции срещу Руската федерация. Но сред страните, подкрепили Лондон, виждаме Италия, Румъния и Швеция, чиито правителства се оглавяват от представители на партии, участващи в ПЕС. Към тях се присъединиха и редица страни от Югоизточна Европа (Албания, Македония, Черна гора), които се канят някой ден да влязат в ЕС; за нас е от интерес и фактът, че начело на кабинетите там също стоят демократични социалисти. От друга страна, държави като Португалия, Словакия и Малта, също управлявани от левоцентристи, отказаха да експулсират руски дипломати.

Добре се знае, че сред европейските партии от левия спектър "еколозите" са най-критични към вътрешната и външната политика на Кремъл. В официално прессъобщение Европейската зелена партия (ЕЗП) изтъкна, че в отговор на руската агресивност ЕС трябва да демонстрира единство и твърдост. Съпредседателят на ЕЗП Райнхард Бютикофер посочи същевременно, че европейските зелени трябва да продължат кампанията срещу "Северен поток-2", защото този проект "ще заздрави позициите на "Газпром" като доминиращ играч в сектора и ще засили европейската зависимост от Русия".

Не по-малко твърда позиция към руските власти заема Алиансът на демократите и либералите за Европа (АЛДЕ). Ето че и по повод "делото Скрипал" правителствата на Дания, Холандия, Естония и Белгия, оглавявани от партии, членуващи в АЛДЕ, се включиха в изгонването на руски дипломати. Същото важи за либералните центристки правителства на Франция и Чехия. Същевременно евролибералите имат готовност и за известни конструктивни стъпки, засягащи Русия. АЛДЕ предлага например "нова стратегия на Европейския съюз към Русия", предвиждаща едностранно въвеждане на облекчени процедури за издаване на шенгенски визи за руски граждани, развитие на взаимноизгодно икономическо партньорство, диалог с Москва в сферата на сигурността.

Знае се, че във всички институции от ЕС "първа цигулка" свирят десноцентристите от Европейската народна партия (ЕНП). Тъкмо неин лидер е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който заяви, че отзовава посланика на общността от Русия. А оглавяващият Европейския съвет Доналд Туск, също спадащ към ЕНП, предложи "да се активизира сътрудничеството между НАТО, ЕС и всички наши правителства в сферите на химичната, бактериологичната и радиационната защита". Ръководството на ЕНП препоръча на партиите-членки да подкрепят Лондон, както направиха и оглавяваните от партии, членуващи в ЕНП, правителства на Германия, Испания, Унгария, Латвия, Финландия, Хърватия. Някои десноцентристи впрочем (в България и Австрия) отказаха да добавят гласа си към антируския хор.

Отчасти може би защото в последните два случая става дума за коалиционни десни правителства, включващи деснопопулистки или крайнодесни партии. Но е добре известен факт, че основната маса крайнодесни в Европа, по-специално Движението за Европа на нациите и свободите (ДЕНС), гледа доста критично на конфронтацията с Москва. Много от партиите в ДЕНС осъдиха публично прогонването на руски дипломати и заявиха, че такава демонстративна стъпка може само да засили напрежението в Стария свят.

Обратното, конкурентът на крайнодесните от десния фланг на европейската политика - Алиансът на европейските консерватори и реформатори, подкрепи това решение изцяло, което е напълно логично: водеща роля в тази организация играят британските консерватори, а техен най-близък съюзник е полската партия "Право и справедливост". Президентът на Полша Анджей Дуда заяви още в началото, че "ЕС трябва да даде решителен, а не символичен отговор".

Чудно нещо: колкото повече се руши "доказателствената база" за обвинения по случая Скрипал, толкова повече се открояват фактически като най-големи "еврореалисти" онези европейски политически сили (имам предвид и ПЕЛ, и ДЕНС), които обективно се намират на двата противоположни обществено-политически фланга в "обединена Европа".
 

/БТА/