И беден, а и богат... българинът все налита на бързия кредит

Увеличението в обема на бързите кредити и спадът на дела на необслужваните такива говори, че съществува голям дял на платежоспособни клиенти, които по редица причини предпочитат небанковите финансови институции за покриване на своите нужди от допълнителни средства.

До такива изводи достига икономистът Христо Христов в свой анализ на сектора за бързи кредити и основните играчи в него.

Сегментът, в който работят фирмите, специализирани в така наречените микро или бързи кредити, се развива.

Към края на декември 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,750 млрд. лв. (2,8% от БВП) при 2,509 млрд. лв. (2,7% от БВП) в края на декември 2016 година. Те се увеличават с 9,6% спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. и с 0,9% в сравнение с края на септември 2017 година.

Според отчетната статистика, публикувана от БНБ, върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 114 млн. лева.

На годишна база продадените кредити са в размер на 152,3 млн. лв. , в т.ч. 35 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г., а закупените – 38,3 млн. лв. (0,1 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.)

Разглеждайки топ 10 на най-големите компании в сектора можем да направим извода, че традиционното схващане, че този пазар не представлява интерес за банките се е превърнало в мит", коментира Христов. Ч

Често профилът на клиентите на тези дружества се е обуславял от хора с лоша кредитна история, които не могат да разчитат на значително по-евтино финансиране от страна на банките.

За това и самите банки не се вълнуват от този сектор. Данните обаче категорично опровергават тези твърдения.

Нишата, в която дружествата, специализирани в кредити, работят, е от клиенти, които банките не биха финансирали или такива, които не желаят дългосрочно обвързване. В България делът на сивата икономика според експертни оценки е между 25%-30%. Според анализ на Министерството на финансите делът на хората, работещи без трудови договори, е 18%. В тази стойност не се включва делът на работещите по договори със скрити клаузи – такива, които се осигуряват на много по-ниско трудово възнаграждение от реално получаваното.

Това означава, че не малък брой от работещите не могат да докажат официални доходи и поради тази причина не могат да отговорят на по-стриктните изисквания на банките.

Разпределението на топ 10 на дружествата по активи не се различава съществено като подредба от това по големина на кредитните портфейли. Тук отново се забелязва, че почти всички компании са увеличили своите активи през 2016 г.

Въпреки че големите компании в сектора бележат ръст в своите активи, то общият ръст на сектора се забавя като от сериозния си скок с 44% през 2014 г., през 2016 г. ръстът е доста по-скромните 11%.

Според Христов добрите сигнали, идващи от икономиката, стимулират търсенето и на бързи кредити. Това води освен до ръст в отпусканите обеми, но и до ръст в нетните приходи на дружествата в сектора. Приблизителните приходи за 2016 г. са в размер над 300 млн. лв. като темпът на ръст се забавя леко, но запазва високите си нива. Общата печалба в сектора е над 120 млн. лв. в края на 2016 г. като нейният размер се удвоява от 2012 г. досега.

Още икономически новиви четете в Investor.bg