Кого трябва да мразят сирийците: "Ударът на САЩ е удар в нищото"

Да, въздушният удар беше силен сигнал. Но дали ще окаже някакво влияние? Сирийският политически анализатор Амр Куш се съмнява. В арабския портал "Al Araby Al-Jadeed" той пише: "На въздушната атака ѝ липсва нещо много важно: съпътстваща я политическа програма".

Още вечерта преди нападението Куш предположи, че ударът на САЩ ще си остане "изолирана акция". 

"Колкото и да е силен този удар, той няма да успее да свали режима на Асад", пише сирийският анализатор. Точно обратното: ударът дори би могъл да е от полза за Асад и неговите съюзници - Русия и Иран - тъй като не е обвързан с никаква дългосрочна стратегия. И все пак: "Може би атаката би дала нови импулси на Женевските преговори за Сирия", пише той.

Триумфът на Русия и Иран

И телевизионният канал "Ал Джазира" се съмнява, че ударът, извършен от САЩ, Франция и Великобритания, ще окаже някакво дълготрайно въздействие. Колумнистът Ибрахим ал Мараши припомня първия американски удар над Сирия преди една година. И той беше в отговор на предполагаема атака с отровен газ, приписвана на режима на Асад.

"Резултатът от двата удара ще бъде един и същ", предполага ал Мараши. 

"И двата са преди всичко символични акции с оскъдно въздействие. И двата говорят за това, че САЩ нямат дългосрочна стратегия за Сирия. И точно това отличава САЩ от Русия и Иран. Двамата съюзници на Сирия знаят много добре какво искат. Те искат на първо място да подкрепят сирийския президент Башар Асад. А ударите на САЩ от нощта срещу събота няма да променят дългосрочната победа на двамата актьори", коментира той.

Кого да мразят сирийците?

Сега решаващото е как самите сирийци реагират на въздушното нападение, пише анализаторът Хазем Сария в арабския и прозападен вестник "Al-Hayat", който излиза в Лондон. 

"Реакцията на режима е ясна: той ще се опита да насочи реакциите на сирийците в удобната нему посока", пише той.

"Сирийците, върху чиито глави падат бомбите, не трябва да мразят Асад и неговия режим, а Америка. Те, които биват атакувани от Асад с химически оръжия, не трябва да мразят него и правителството му, а вместо това трябва да проклинат Израел", пише още Хазем Сария, обобщавайки начина, по който аргументират близките до сирийското ръководство медии.

Режимът на Асад - непоклатим?

Хуманитарната равносметка от гражданската война в Сирия не вълнува съюзниците на Асад, предполага палестинският вестник "Al Quds al-Arabi", който също е издаван в Лондон. Интересите на Русия и Иран в Сирия са толкова големи, че за тях етичните съображения не играят никаква роля, пише изданието.

"Русия няма да допусне преговори за главата на Асад поради простичката причина, че той представлява политическата легитимация за интервенцията на Москва. И Иран няма да напусне Сирия", пише още вестникът и предполага: "Затова ударът на САЩ, Франция и Великобритания ще се окаже удар в нищото".

"Защото дори и Асад да се оттегли под някакава форма, той пак ще излезе на политическата сцена - през някоя задна врата. Точно така, както го видяхме и в случая с химическите оръжия", пише "Al Quds al-Arabi". 

Намекът е ясен: режимът на Асад няма право да изполва химически оръжия поради сключените международни договорки. Но тези оръжия съществуват - и бяха вкарани в употреба.

По-оптимистично се изказва някогашният израелски посланик в САЩ Майкъл Орен. 

"Въздушният удар на САЩ е от голямо значение за сигурността на Израел, Близкия Изток и целия свят", казва Орен, цитиран от вестник "Jerusalem Post". 

"Той доказва, че Тръмп е готов да се придържа към червената линия, зададена от него по отношение на употребата на химически оръжия от режима на Асад. Това е ясно и силно послание: САЩ няма да допуснат той да продължи да ги използва", коментира той.

Реториката на Хизбула

Израел следи много внимателно въздушните удари. Особено важна за Тел Авив е реакцията на ливанската Хизбула, чиито бойци са разположени директно на границата с Израел. Бейрутската телевизия "Al Manar", която минава за рупор на Хизбула, описва удара на САЩ като "агресивна и зла атака, която нарушава скандално суверенитета на Сирия и честта на нейните жители".

Медията говори за "война, насочена към населението от региона". Тази война обаче няма да постигне целите си. 

"Ислямската общност ще излезе по-силна от този сблъсък и решително ще се включи в битката", пише изданието.

Реториката на "Al-Manar" прилича много на реториката на вестник "Al-Hayat". Тя обаче достига само до една част от ливанското население. И все пак: това би могло да бъде достатъчно, за да се стигне до задълбочаване на конфликта. Едно е ясно: войната в Сирия скоро няма да приключи.

Автор: Керстен Книп

Източник: "Дойче веле"