ЕС сменя целите, отнасят го фермерите и фондовете

Европейската комисия предложи днес дългосрочен бюджет на Съюза, който съществено променя приоритетите, за които ще се харчи от общите средства между 2021 и 2027 г. Брюксел предлага Съюзът да заложи на охраната на границите и догонването на Силициевата долина, вместо както досега на земеделието и еврофондовете.

Фермерите ще загубят средно около 5 процента от парите, които получават сега (включително 4% от директните субсидии), а еврофондовете ще бъдат намалени със 7 на сто като ще бъдат въведени допълнителни условия за ползването им. Сред тях най-съществената промяна е искането финансирането да се спира за държави, които имат проблеми с върховенството на закона.

Те ще губят достъп до парите по искане на Европейската комисия, като се предлага да отпадне единодушното одобрение на мярката от страните членки. Вместо това ще е достатъчно квалифицирано мнозинство, което реши проблемите с непослушни държави, които си помагат една на друга, блокирайки гласувания. Такъв е случаят с Полша, за която Еврокомисията иска отнемане на правото й да гласува, но Унгария отказва да подкрепи Брюксел и процедурата е блокирана.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че държавите, които се ползват от еврофондовете, вече са постигнали значителен напредък (в догонването на по-напредналите б.а.), както и, че съкръщенията са “умерени”.

Вместо за земеделие и подпомагане на по-бедните държави, Брюксел предлага значително увеличение на парите за охрана на външните граници, за изследвания и за отбрана.

Бюджетът на граничната служба ще нарасне значително, за да й позволи да наеме до 10 000 служители при 1200 сега. Повече пари се отделят и за справяне с миграцията, като те ще се харчат вътре в ЕС за интеграция на мигрантите, а извън Съюза за подпомагане на страните, източници на миграция, така че населението им да не тръгва към Европа.

За първи път се предлага и бюджет за отбрана, чрез който ще се финансира общо купуване и разработване на ново въоръжение, което да се ползва едновременно от група страни. Европейската комисия предлага съществен ръст и на бюджета за изследвания с амбицията да догони в иновациите Китай и американската Силициева долина. Затова Брюксел предлага увеличаване на парите за наука и иновации с 60%.

Повече пари се предлагат и за екология, за да може ЕС да си изпълни ангажиментите по глобалното затопляне след оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение.

Удвоява се бюджетът на програмата за студентски обмен “Еразъм” като в него ще бъдат включени и средствата за безплатните влакове билети, които ЕС ще раздава на 18-годишните като подарък за ЧРД. Според бюджетния еврокомисар Гюнтер Йотингер двете програми са “верният отговор срещу популизма и евроскептицизма”.
За да осигури финансиране, Еврокомисията предлага освен съкръщения, увеличаване на националните вноски в европейския бюджет, както нови данъци.

Еврокомисар Йотингер препоръчва освен отчисления от корпоративния данък и парите, получавани от големите замърсители, да се въведе и налог за производителите на пластмасови изделия за еднократна употреба като бутилки, прибори, тарелки и прочие. Изненадващо Еврокомисията, която предложи миналия месец облагане на интернет бизнеса, не го е включила в сметките за дългосрочния бюджет. Данъкът, който цели да изравни облачните и онлайн услугите с останалите в ЕС, има доста противници в ЕС, а за приемането му се изисква единодушие.

Новите данъци, заложени в европейския бюджет, ще позволят да се увеличат собствените приходи на ЕС. Страните членки ще отчисляват по 20% приходите от схемата за търговия с емисии; 3 % корпоративния данък и по 80 евроцента за всеки килограм нерециклирани пластмасови отпадъци. Тези пари ще излизат от националните бюджети и ще отиват в общия в добавка към вноските, които всяка държава членка дава в общата хазна.

Общият размер на 7-годишният бюджет на ЕС се предлага да възлезе на 1,135 трилиона евро, което е 1,11% от европейската икономика. За първи път той ще бъде за 27, вместо за 28 страни членки, тъй като към датата на влизането му в сила - Великобритания, вторият по големина нетен вносител към европейския бюджет, вече няма да член на ЕС.

Сегашният дългосрочен бюджет на ЕС за 2014-2020 г е в размер на 1,087 трилиона евро или 1,03% от европейската икономика.Увеличаването на предложения бюджет ще означава и увеличаване на националните вноски. Българското правителство вече обяви, че е готово да плаща повече от €430 млн., които внася в момента в общата каса всяка година.

Европейската комисия изрази надежда, че новият дългосрочен бюджет ще бъде приет преди следващия Великден, за да се избегне забавянето от насрочените за края на май 2019 г избори за Европейски парламент. Евродепутатите, както и страните членки трябва да одобрят предложената днес бюджетна сметка преди тя да стане факт.