Газовата война на Балканите: Яростна битка за независимост

Не бяха изминали и шест месеца от деня, когато ЕС обяви през декември 2017 година, че възнамерява да финансира строителството на терминал за втечнен природен газ (LNG) на хърватския остров Крък със 101,4 милиона евро, за да допринесе за енергийната сигурност на Централната и Югоизточна Европа, когато руският гигант Газпром съобщи, че възнамерява да финансира със 70 милиона евро строителството на завод за втечнен природен газ в Зворник, Босна и Херцеговина.

Това е малък пример за ожесточената конкуренция за контрола върху газовите потоци на Балканите. Същевременно усилията на САЩ да изнасят втечнен газ за Европа са в пълен ход, пише Нефели Цанетаку в balkaneu.com.

Несъществуваща трансгранична връзка

В някои документи ЕС подкрепя възможността за изграждане на съоръжения за втечнен природен газ в Гърция, както и в Хърватия, България и Полша. Европейските институции обаче отбелязват проблема, че мрежата от енергийни интерконектори в страните от Югоизточна Европа в момента е незавършена. Поради това особено силно внимание се отделя на завършването, например, на интерконектора между Гърция и България (IGB).

Макар Гърция, Хърватия и България да имат амбиицията да станат врата към Полша и Литва за американския втечнен природен газ в Югоизточна Европа, Вашингтон открито изразява "пълна и абсолютна подкрепа" за работата си по плаващата платформа за съхранение и регазификация (FSRU) и терминала на хърватския остров Крък.

София пък планира да работи с Катар за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ или за компресиран природен газ (CNG) с участието на държавни компании оператори от двете страни, за да внася катарски газ.

Екологична катастрофа

Превръщането на хърватския остров Крък в терминал за втечнен природен газ обаче предизвика разнопосочни реакции, основно сред част от местните жители. Те изразиха дълбоко безпокойство от изграждането на нова промишлена зона в залива Кварнер. Това ще доведе до разрушаване на морската екологична система и изваждане на района от туристическата карта на острова с население 19 000 души, който през лятото привлича до 190 000 туристи, основно от Германия.

За работата на газовия завод е необходимо да се използва хлор и поради тази причина организации и граждани се оплакват, че заливът Кварнер ще се превърне в плувен басейн. И се заричат да се мобилизират, ако държавата не се разгледа отново въпроса.

В очакване на шистовия газ

Във всеки случай въпросът, който човек може да си зададе, е дали Хърватия има нужда от този терминал, тъй като американският втечнен природен газ може да закъснее. В такъв случай, с какво ще се пълнят дотогава хранилищата?

В изявление LNG Croatia, държавната компания, която управлява проекта, съобщи, че е в процедура за нов търг с крайна дата за подаване на офертите 8 юни за изграждане на плаваща платформа за съхранение и регазификация. Посочва се, че по този начин се отменя предишният търг заради необходимостта да се направи преоценка на проекта. Местни медии съобщават, че на първата фаза на процедурата се наблюдава ограничен интерес.

"Необходимо е да се преразгледат техническите характеристики и капацитет на първоначално възложената плаваща платформа за съхранение и регазификация, за да се намалят първоначално планираните капиталови разходи по проекта и да се открие възможност за изпълнението му с по-ниско натоварване на капацитета", съобщи LNG Croatia, без да предостави допълнителна информация.

Първоначалният капацитет на съоръжението за втечнен природен газ бе 2,6 милиарда кубични метра газ годишно, като се планираше експлоатацията на започне през 2020 година.

Проектът за внос на втечнен природен газ на остров Крък ще бъде разработен на два етапа. Първата фаза включва разполагане на плаваща платформа за съхранение и регазификация, а втората фаза предвижда строителство на наземни съоръжения за внос на втечнен природен газ, посочва LNG Croatia.

/БТА/