Човки, черва, пера и кренвиршите… "политат" към дома

Идва ли краят на кренвиршите и каймата с пера, човки, вътрешности, кожи, кости, амониев хидроокис, натриев бензоат и канцерогенни трансмазнини? Или просто делът им ще намалее?

От дни Министерството на земеделието обсъжда да въведе нови стандарти при най-масовите храни. Идеята е в кренвиршите да има минимум 50 или 70% месо, а килограм сирене или кашкавал да е произведен поне от 5 л мляко.
Причината е, че в масовите храни в момента има изобилие от всякакви боклуци, Е-та, оцветители, слепващи агенти, опасни консерванти и др.

"Когато видях точно как се правят кренвиршите, се отказах завинаги да ги ям - споделя пред "168 часа" земеделският производител Васил Василев. - Отидох в месопреработвателен комбинат близо до Кюстендил. Пред очите ми в една машина се сложиха остатъци от животни, кости, клюнове, нокти и пера на птици, соя и целулоза. Цялото нещо се смля до получаване на хомогенна смес. След това добавиха няколко вида бои, за да се постигне определен цвят, и кренвиршите бяха готови".

По думите му този месокомбинат продължава да развива дейността си, но вече в София.

"Така се правят всички кренвирши - категоричен е фермерът. - Почти няма фирма, която да не използва този метод - кой повече, кой по-малко. Причината е в парите. Ако се сложи истинско месо, продуктът става доста скъп", настоява той.

Вероятно затова кренвиршите наистина са едни от най-масовите продукти на пазара, но в никакъв случай не са най-предпочитаните.

"Хората са много бедни и затова купуват този колбас - споделя пред изданието д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите. - Евтините наистина се различават от по-скъпите като кренвирши "Стара планина", в които на 100 кг пълнежна маса 82% са месо".

По думите й в тези продукти по този най-висок стандарт се добавят: сол - 1,75 г, захар - 0,16 г, фосфати - 0,16 г, аскорбинова киселина - 0,05 г, черен пипер или еквивалентно количество екстракт - 0,24 г, индийско орехче или еквивалент - 0,08 г, и лед или питейна вода - 15%.

"Всичките съставки се слагат в кутер (машина за смилане), която работи на много високи обороти - разказва д-р Чамова. - По тази причина се слага и вода, която да не позволи при бързото въртене да се пресече месото".

Според нея точно такива трябва да са кренвиршите, които да се ядат от всички, но въпросът има други измерения.

"Аз няма да отида да си купя колбас от 2 лв., но много хора го правят - категорична е д-р Чамова. - Нали разбирате, че има огромна разлика между мерцедес и трабант - и двете са коли, но въпросът е кой какво може да си позволи. Затова в случая по-скоро трябва да се направи така, че хората да си позволят да ядат филета вместо кренвирши".
На този етап обаче това е почти невъзможно и алтернативата е да се изготвят определени стандарти за колбасите.
"Първо трябва да се направи работна група, която да се запознае с всички практики на другите държави - споделя специалистката. - След това може да се вземе решение какво точно може да се приложи и изработи у нас. Тогава ще са ясни процентите месо или количеството протеини".

Проблемът е, че в Европа няма единни стандарти, а всяка страна сама е решила какъв да е минимумът месо в колбасите. Примерно в Германия то трябва да е 50%, докато във Великобритания телешкото и свинското общо да са 67 на сто.

Новите стандарти обаче трябва да засягат не само колбасите, но и продуктите, които се правят от месо, като каймата например.

Оказва се, че и в нея има много повече примеси. Някои казват, че ако преобладава соята, потребителите трябва да са щастливи, но това отдавна не е така. В каймата е събран целият отпаден продукт, слепващи агенти, оцветители, подобрители и Е-та, които трябва да превърнат белезникавата сива каша в приятна розова кайма.

Затова е много важно при описването на новите стандарти да се уточни какво точно означава месо.

"Месото е рибицата, филето, бонфилето и др. - обясни шефът на "Активни потребители" Богомил Николов. - Но производителите смятат, че месо са и дреболиите, очите, хрущялите, съединения, кости. Ясно е, че кренвиршите се правят от най-нискокачествените съставки - машинно отделени меса, които не са пълноценни протеини. Затова в много страни те отиват за храна за животни и не са разрешени да се използват при колбасите и каймите".

Според него министерството не трябва да оставя никаква възможност пред производителите да хитруват, защото те ще използват всяка възможност.

Затова неговият съвет е, докато не се изготвят правила, които да се приемат с доверие, да не се купуват кренвирши от 2 лeва.