Никарагуа по ръба на бръснача след крехко примирие

Когато през 1979 г. Сандинисткият фронт за национално освобождение (СФНО) сваля корумпирания никарагуански диктатор Анастасио Сомоса, предвожданата от Даниел Ортега и другарите му лява революция създава големи надежди за бъдещето на живеещото в бедност мнозинство от гражданите на страната.

Но четири десетилетия по-късно, казват критиците, Ортега се е превърнал в поредния диктатор, който е забравил своите идеали и който безмилостно преследва опонентите си, за да продължи да разширява бизнес империята си и да обогатява семейството си.

Вече не става дума за бунтовници, криещи се в планините, а за студенти, предприемачи и други граждани, противопоставящи се на правителството в масови протести, които може да се окажат най-сериозната криза в централноамериканската държава след свалянето на Сомоса, пише ДПА.

В петък правителството и протестиращите постигнаха споразумение, като властите се съгласиха да възпират "насилието, откъдето и да идва то", и да позволят на международни експерти да разследват кой е отговорен за него.

Но скоро след това предполагаеми членове на проправителствени сили нападнали къща в столицата Манагуа, в която изгорели шестима членове на семейство.

Властите отрекоха да са замесени по какъвто и да било начин в нападението, но правозащитната организация Никарагуански център за човешките права ги обвини в "държавен тероризъм срещу цивилното население".

Протестите навлизат в третия си месец и Никарагуа е осеяна със стотици барикади, издигнати от демонстрантите. Съобщава се, че проправителствени паравоенни отряди нападат хората почти ежедневно.

Очевидци съобщиха за присъствие заедно с полицията на маскирани лица в черни дрехи с автомати "Калашников", както и за убийства, извършени от снайперисти. Правозащитна организация разследва предполагаема употреба на пестициди срещу протестиращи в няколко града.

Според правозащитните организации, откакто размириците избухнаха на 18 април заради реформата с орязването на пенсиите, при насилието са загинали до 215 души.
Съобщава се за над 1400 ранени, хиляди задържани и неизвестен брой безследно изчезнали. Правителството признава само за 46 загинали и приписва смъртта им на действия на престъпници и хора с "политически дневен ред".

Споразумението от петък предвижда постепенно да бъдат премахнати барикадите, които причиняват загуби на икономиката, защото пречат на движението в страната на хиляди камиони - но не всички протестиращи са готови да ги премахнат.

"Няма да разтурим барикадите, докато Даниел Ортега не си тръгне", зарече се селският предводител Франсиска Рамирес.

"Тук сме, защото искаме той да си тръгне, защото ни омръзна от Ортега и убийците от неговата полиция", каза Лусила, която по-рано този месец беше на двуметрова барикада край Манагуа.

Ортега и съпругата му (вицепрезидентът Росарио Мурильо) "навредиха много на хората", добави тя.

На СФНО - който през 80-те води десетгодишна война с подкрепяните от САЩ бунтовници, наричани "контрите" - се приписва заслугата, че само за пет месеца след като е дошъл на власт, е повишил равнището на грамотност в Никарагуа от около 50 на 87 процента.

Режимът подобри и здравеопазването и раздаде земя на 200 000 бедни семейства в хода на спорна поземлена реформа.

Но сандинистите бяха също обвинени в нарушаване на човешки права и корупция, а имиджът им продължи да се влошава при управлението на Ортега, който първо беше президент от 1985 до 1990 г., след което през 2007 г. отново се върна на власт.

Въпреки сравнително високия икономически растеж - 4,5 процента за 2017 г. - Никарагуа остава една от най-слабо развитите страни в Латинска Америка, като около една четвърт от шестмилионното й население все още живее в бедност по данни на Световната банка.

Според оценките продължаващите протести са стрували на националната икономика стотици милиони долари и са съкратили приходите от данъци повече от наполовина.
"Ще бъде много трудно на икономиката да се възстанови, докато не се възвърне общественото доверие в националните институции, но ще бъде трудно да се спре насилието", каза пред ДПА икономистът Адолфо Асеведо.

Бившите партизани сандинисти се обърнаха срещу Ортега, след като той отхвърли исканията им за по-добри пенсии, докато в същото време "Ортега и неговото обкръжение ставаха милионери", каза по-рано този месец анализаторът и бивш майор от армията Роберто Самкам.

Междувременно режимът е засилил опитите си да смаже инакомислието. Междуамериканската комисия за правата на човека съобщава за произволни арести, изтезания, нападения срещу медии, както и "заплахи, тормоз и преследвания".

Макар някои наблюдатели да предполагаха, че за да реши кризата, Ортега може да изтегли по-рано изборите през 2021 г., протестиращите няма да приемат нищо друго освен оставката му, каза миналата седмица тяхната представителка Асаалеа Солис.

"Времето на Ортега изтече, а нашата позиция е непоклатима: той трябва да напусне властта", добави тя.

Според Самкам 72-годишният президент е под силен натиск от САЩ да постъпи именно по този начин, "но иска гаранции за своята сигурност и тази на семейството си, както и за финансовото си състояние".

"САЩ знаят колко пари е изнесло семейство Ортега от страната", каза анализаторът. Той добави, че част от състоянието им идва от помощ, предоставяна от левия съюзник на Никарагуа Венецуела.

Засега армията пази неутралитет в конфликта, което накара директора на Никарагуанския център за човешките права Гонсало Карион да я обвини, че сътрудничи на "държавата на терора".

"Колко време е нужно да мине, за да повярва светът, че сме безопасна страна?", попита в отчаянието си предприемач от сферата на туризма.

/БТА/