Немили-недраги, от Европа до САЩ: Мигрантите водят национализъм

Светът става все по-безжалостен за тези, които търсят по-добър живот в богатите страни. Имигрантите не са добре дошли в повечето държави, дори там, където демографските тенденции показват нужда от увеличаване на работната ръка до нива, които да издържат застаряващото население.

Въпреки че и Европа, и Съединените щати ще имат нужда от млади работници през следващите десетилетия, гражданите в богатите страни, без значение от етническите им корени, не харесват масовата имиграция и наказват политиците, които я допускат, пише Джон Лойд от Reuters.

Особено в Европа имиграцията е основна движеща сила на национализма, на възхода на популистки партии и на упадъка на център-лявото. Има изключения. Испания, която отчита относително слаб имиграционен поток от Северна Африка, прие над 600 мигранти от блокирания в Средиземно море кораб "Акуариус", който Италия и Малта отпратиха. Ирландия се отнася с видимо по-голямо съчувствие към бремето на сирийските бежанци (въпреки че значителна част от населението там се тревожи за натоварването на здравната и социалната система). Регионалните власти в Шотландия, обезпокоени от застаряването на населението и намаляващата работна ръка, от няколко години се отнасят към имигрантите по-приветливо от правителството в Лондон.

Но тенденцията е към изключване. В Германия, водещата икономика и най-влиятелната държава в Европа, канцлерът Ангела Меркел има остри разногласия с вътрешния си министър Хорст Зеехофер по отношение на призива на бавареца да не бъдат допускани в страната вече регистрирани в други държави от ЕС мигранти. Зеехофер е председател на баварския Християнсоциален съюз, който винаги е в коалиция с християндемократите на Меркел.

ХСС даде на канцлерката краен срок до началото на юли да намери компромис. Повечето германци смятат, че тя няма да успее. Евентуален неуспех ще застраши коалиционното й правителство, но ХСС е притискан силно от антиимиграционната партия "Алтернатива за Германия" преди провинциалните избори в Бавария през октомври и не може да си позволи да се отметне от заканата едностранно да затвори границите на Германия.

Меркел се надява да постигне общоевропейско споразумение. "Неформална" среща между няколко лидери - в това число на Австрия, Франция, Германия и Италия, председателствана от шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер - се проведе вчера в опит да бъдат постигнати договорености преди Европейския съвет на 28 и 29 юни - признак, че това е най-наболелият политически въпрос за всички тях.

Най-близкият съюзник от ЕС на Меркел, президентът на Франция Еманюел Макрон, също втвърди позицията си към мигрантите. Той каза на италианския премиер Джузепе Конте, че с кандидатите за убежище трябва да се занимават центрове извън Европа. Макрон му придаде хуманитарно звучене и каза, че не е редно хората, които нямат шанс да получат убежище в Европа, да умират в Средиземно море или да живеят в "недостойни" условия. Предложението му обаче ще значи, че Франция ще последва примера на Италия и ще забрани достъпа на кораби с мигранти. Същевременно обаче Франция разкритикува решението на Италия да не позволи на "Акуариус" да акостира на нейна територия и прие някои от мигрантите.

Доколкото може да се говори за единодушие по миграцията, то съществува само сред антиимиграционното крило на ЕС.

Миналата седмица среща между Зеехофер и австрийския канцлер Себастиан Курц доведе до споразумение за създаване на "ос", включваща Германия, Италия и Австрия. Тя, както каза Курц, е не толкова ос "на желаещите", колкото е ос на нежелаещите да приемат повече мигранти. Следователно Меркел среща отпор не само от Италия, чието ново популистко правителство смята за неприемливо настояването й за отворени граници, в съчетание с призивите за намаляване на италианските публични разходи. Тя среща съпротива и от страна на своя съюзник Макрон, съседа си Австрия и собствения си вътрешен министър.

Тази втвърдяваща се позиция започва да доближава западните членки на ЕС до централноевропейските - Чехия, Унгария, Полша и Словакия - които отказват да приемат квотите за мигранти, определени за тях от ЕС. Бранко Миланович, бивш икономист в Световната банка, написа във въздействащо есе, че тези държави, освободени от комунизма и контрола на Съветския съюз (а преди това и на Австро-Унгарската империя), се противопоставят категорично на миграцията, която ще размие етническата им еднородност и новата национална свобода. Миланович пише, че "етническата разнородност ще дойде от мигранти, хора от различна култура, религия и - най-страшното в очите на местните - от хора, чиято раждаемост значително изпреварва анемичния и често отрицателен естествен прираст на местното население. Миграцията изглежда като заплаха за трудно спечелената национална независимост".

Според мнозина думата "заплаха" върви ръка за ръка с "мигрант". Според противниците на миграцията новодошлите ще донесат престъпност, ще разводнят националната и етническа идентичност на местните и ще претендират за услуги, за които ще плати с данъците си местното население. Европейците са настроени особено срещу имиграцията на мюсюлмани, защото ги е страх, че сред новодошлите може да има екстремисти, планиращи терористични актове.

Преимуществата от приемането на млади и обикновено трудолюбиви групи хора, които ще плащат данъци, ще работят неща, които вече не са привлекателни за местните, и ще внесат културно многообразие, вече или не се забелязват, или се пренебрегват. Във Франция малийският мигранти Мамуду Гасама, който се покатери до балкон на четвъртия етаж, за да спаси четиригодишно дете от падане, получи френско гражданство и среща с президента Макрон за смелата си постъпка. Такава възможност надали ще се отвори пред други, които искат да получат гражданство.

Американският президент Доналд Тръмп е човек, който гледа на мигрантите изцяло през призмата на "заплахата". Той е много рязък, използва думи като "паразити" и "животни" за опитващите се да влязат в Съединените щати без документи.

Налагането от негова страна на политика, довела до отделяне на деца от семействата им на американско-мексиканската граница, бе приета с масово отвращение, дори от хора в собствената му Републиканска партия. След като неоснователно обвини демократите, че били отговорни за тази политика, той подписа указ за прекратяването й.

Натискът на бедните върху богатия свят е една от най-тъжните гледки през последните няколко години. Той няма да отмине; нито съпротивата срещу него. Африка и Близкият изток, особено огнищата на конфликти, ще продължат да бълват изтощени и бедни хорски маси, които ще продължат да бъдат отблъсквани. И либералните, и консервативните лидери няма да имат друг избор, освен да се присъединят към групата на отблъскващите, ако искат да останат на власт.

Тези лидери сега трябва да действат по-умно, а не по-реакционерски. Бедността и конфликтите, които разделят все повече света, трябва да бъдат третирани по-всеобхватно, отколкото досега. Последиците от нещастието на света вече не могат да бъдат удържани в границите на по-бедните страни; това става все повече и повече неотложен проблем и на богатия свят.

/БТА/