Чудовището от Япония: Историята на Шоко Асахара

Чидзуо Мацумото е петото дете в семейство на беден тъкач на сламени килими. Ражда се сляп с едното око и още от малък проявява жажда за слава и богатства. Никой не подозира, че целеустременото недъгаво момче ще създаде своя религиозна секта за промиване на мозъци и ще се превърне в един от най-опасните терористи в историята на Япония.

Чидзуо, по-известен като Шоко Асахара, е осъден на смърт заради атентат през март 1995 г. със зарин в Токийското метро, при който загиват 13 души, а повече от 5 хиляди са ранени. На 6 юли 2018 е обесен в затвора заедно с още шестима свои последователи, съобщават от "Гардиън".

Историята на духовния водач, превърнал се в терорист, започва още от училище. Асахара се обучава на различни духовни практики, усвоява йога и таекуондо. Още от малък проявява симптоми на мегаломания и тормози и изнудва свои съученици в училище. За никого, обаче, не светва червената лампа, че той ще се пръврне в опасен престъпник.

Чидзуо иска да стане политик и да се внедри във висшите управляващи кръгове на Японската партия. Така манията му за власт ще бъде задоволена, а с това ще си донесе и големи богатства. Нещата, обаче, не се развиват по план и момчето не е прието в Токийския университет. Затова Чидзуо сменя курса и поема по пътя на духовното търсене, а планът е това да му донесе пари. Амбициозният японец, който преследва целта си на всяка цена, открива своя собствена клиника за акупунктура.

Начинанието му носи голям успех, но нещата не са никак чисти. Богатството на Чидзуо се дължи на съмнителни билкови лекарства, които "лечителят" пробутвал на гражданите под претекст, че са магически и ще ги изцерят от болестите им. А финансовата схема включва цял пакет от услуги – срещу „скромна“ сума от 7000 долара, към вълшебните лекове се прибавя и  тримесечен акупунктурен курс и упражнения по йога.

През 1984 г. се появява религиозната секта "Върховната истина на Аум", а Асахара се провъзгласява за побуог. Следва период на огромен възход и сектата се сдобива с голяма популярност в Япония и Русия, където Асахара има десетки хиляди последователи. Японецът се превръща в духовният водач Шоко Асахара – име, което повече подхожда на величието му.

Просветеният твърдял, че е въплъщение на Шива, можел да левитира, да чете мисли, че притежавал рентгеново зрение, можел да лекува и да предава от своята духовна енергия на последователите си, за което взимал и големи суми пари от излъгалите се. Последователите му били призовавани да правят солидни дарения за развитието на организацията. Скъпите сеанси на духовното гуро включвали и доста екзотични практики, като например консумация на собствената му кръв. "Върховната истина на Аум" се оказала огромна машина за пари. Към края на 1987 г. членовете на култа достигат 1500 души само в Япония. А по-късно в Ню Йорк отваря врати и първият международен офис на организацията.

Освен пари, обаче, сектантите започнали да губят и разсъдък...

В края на 80-те години започва изграждането на щабквартирата на Аум – място, в което по-късно са направени зловещи разкрития, след като властите попадат на опасни химикали, килии за измъчване, в които все още имало затворници.

Сектата се превръща в притегателен център за изгубени души – най-голямата плячка на Шоко Асахара. В началото на 90-те години вече над 10% от последователи на "учението" били младежи на около 20-годишна възраст, избягали от домовете си, а организацията отказвала всякакво съдействие на родителите. Собствените илюзии на младите хора за свобода биват разпилявани на пух и прах с наказания, лишения, глад и мъчения.

Следват поредица от протести и писма до властите срещу опасното движение от страна на притеснени родители. Медиите също атакуват сектата и редица журанилсти остро критикуват движението на Асахара Заради вълната от недоволство на Аум е отказан официален религиозен статут.

Членове на Аум провеждат режисирани кампании, в които тормозят служители на властта със заплахи, обсаждали офисите им. Срещу губернатора на Токио са заведени няколко дела, и заради натиска да не се насажда религиозна нетърпимост в страната, молбата за религиозен статут на Аум била уважена.

Така започват и първите убийства.

Част от сектантите започват да усещат, че нещо не е наред и решават да напуснат организацията. Те били твърде изморени от постоянния глад, а не виждали никакъв резултат в своето духовно развитие. Когато решили да си тръгнат от култа, били спрени от верните последователи на "учителя".

Родителите на отвлечените деца, обаче, не се отказват и завеждат общ иск срещу "Върховната истина на Аум", а решението на Асахара е просто: няма адвокат - няма проблем.

В нощта на 3 срещу 4 ноември 1989 г. малка група верни последователи влиза в дома на адвоката Цуцумо Сакамото – остър критик на движението, който провежда цяла кампания за връщане на отвлечените от сектата деца. Промитите мозъци на Асахара убиват него, съпругата му и синът им, който е на 1 годинка. Телата са натикани във варели, а след това заровени край централата на Аум. На местопрестъплението е открита значка на сектата.

След като новината за събитието плъзва по медиите, общественият натиск не позволява на полицията да си затваря очите още дълго. Властите се свързват с организацията две седмици по-късно, но по това време Асахара предвидливо е заминава за чужбина, за да "наглежда клона на организацята в Германия". Малко след това духовният водач свиква конференция и отрекъл всякаква връзка със случая на Сакамото. Медиите бързо губят интерес към случая, а с това и полицията.

Чувството за безнаказаност дава още повече сила на Асахара и така той решава отново да се пробва в политиката. На изборите за долната камара на парламента Асахара и 25 от най-близките му подчинени се явяват като кандидати, а мащабната кампания, струваща милиони долари обещавала голям успех. Това, обаче, не се случва, а провалът озлобява още повече мегаломана Асахара. Така започват плановете за терористично нападение.

От 1990 до 1995 г.  Асахара прави опити да се сдобие с различни оръжия за масово унищожение. През 1994 г. прави първия си опит за атака, който се оказва сравнително неуспешен. Целта е съдебен процес срещу Аум, но един от членовете на екипа, който трябвало да осъществи нападението, закъснява. Така отровният газ е пуснат по-късно от предвиденото, а заради появилия се вятър веществото се отправя не към съда, а към жилищен комплекс. Загиват само 7 души.

Така се стига до 20 март 1995 г. и атентатът в Токийското метро. Петима души, носещи торби, пълни със зарин, пуснакат газа в час пик. 13 души са убити, а над 5 хиляди са пострадали при нападението.

Атаката предизвиква огромна паника в цялата страна и полицията вече не може да игнорира очевидната заплаха, която представлява религиозното движение. Следва мащабна акция на властите, при която над 1000 полицаи щурмуват централата на Аум и се натъкват на зловещите картини.

Два месеца по-късно Шоко Асахара е задържан, а заедно с него и всички лидери на култа. Процесите срещу водачите започват през 1996 г., но процедурата е протакана с години, поради обжалвания и "заболяване" на Асахара.  През 2004 г. духовното гуру най-сетне е осъдено на смърт за 27 убийства. Острият ум на терориста, обаче, ражда идеята той да се преструва на умствено болен. Това отлага изпълнението на присъдата до 6 юли 2018 г., когато Асахара е обесен в токийския затвор заедно със своите последователи.

През 2000 г. "Върховената истина на Аум" се възражда, а неин водач е една от дъщерите на Асахара – Рика Мацумото. Сектата приема ново име и се отрича от доскорошните си практики. На жертвите на култа са изплатени обезщетения.