Русия: ГУЛАГ е жив! Там, където човекът се превръща в роб

Най-страшното в тази история е това, че тя не е изненада за никого. Преди няколко дни "Новая газета" публикува видеозапис на жестокия побой над арестанта Евгений Макаров, извършен от служители в Ярославската изправителна колония.

Малко след това заподозрените в побоя бяха задържани и по случая беше образувано дело. А адвокатката на правозащитния фонд "Обществена поръчка" Ирина Бирюкова, която е предала видеозаписа на журналистите, е заминала със семейството си в чужбина - заради заплахите, които е започнала да получава, разказва в свой  материал Константин Егерт от "Дойче веле".

Това не е изключение

Германия и редица други страни, в които историята на Евгений Макаров попадна в медиите, са шокирани. Хората в Русия - ни най-малко. Всъщност побоят над Макаров е нанасен още през 2017 година. Арестантът подава скоро след това жалба срещу мъчителите си, но местната прокуратура упорито отказва да заведе дело - твърди се, че зам.-началникът на затвора има роднински връзки с един от прокурорите.

Едва сега публикацията в "Новая газета" и подписаната от 50 000 души петиция, в която те настояват за наказание на въпросните служители, накараха властите да действат. Става дума за властите в Москва, т.е. няма да се наложи скандалът да бъде разследван в Ярославъл.

Това, че адвокатката Бирюкова бе принудена да се укрие и да поиска прием в програма за защита на свидетели, също не шокира руската публика. Защото случилото се в изправителната колония номер едно в Ярославска област е правило, а не изключение. Ако виновните бъдат наказани (при условие, че делото не бъде прекратено), това ще бъде изключение, а не правило.

Духът на ГУЛАГ е жив

Видеозаписът на жестокия побой, нанесен над затворника Макаров, в който участват десетина служители на колонията, е направен със служебната видеокамера на един от тях. Това ясно показва, че въпросният служител дори не се е опитал да потули следите от случая. Явно защото е бил сигурен, че записът никога няма да излезе извън стените на затвора. Само че записът все пак видя бял свят. Как точно - по обясними причини адвокат Бирюкова не дава обяснения по този въпрос.

Този видеозапис повдига завесата над онова, което се върши в наказателната система в цяла Русия. Защото за всеки, който живее в тази страна, е ясно, че това не е извънреден случай, а обичайна практика.

Според официалните данни броят на затворниците в Русия понастоящем е толкова нисък, колкото не е бил от времето, когато е започнало да се води подободна статистика. Става дума за 600 000 затворници - и все пак процентно това е малко повече в сравнение със страните от ЕС и със страните от бившия Съветски съюз. Същевременно издръжката на самите затвори е по-висока, отколкото тази в САЩ. Освен това в наказателната система се шири жестока корупция, вследствие на което условията в затворите са незадоволителни, макар броят на затворниците да намалява. Ето защо непрестанно се закриват стари и се строят нови.

Основният проблем не са парите. А този: въпреки че системата на ГУЛАГ е ликвидирана, нейният дух живее и процъфтява. Младежите, издевателствали над Макаров, са наследили от своите предшественици от НКВД презрението към поверения им "човешки материал". Попадналият в изправителна колония престава да бъде личност, той става роб, с когото могат да правят каквото си поискат. А ако това не е възможно, то е, както се казва, по "обективни причини" - защото натрапчиви правозащитници искат проверка; затворникът се оказва човек с връзки или пък началникът на наказателната институция се бои от скандал, тъй като очаква повишение.

Там насилието е норма

Не идеализирам затворниците. Въпросният Макаров излежава присъда за "умишлено причиняване на тежка телесна повреда". Само че първо: знаем колко често руските съдилища издават несправедливи присъди. И второ: определеното наказание по принцип би трябвало да способства за превъзпитаването на онзи, който се е оказал зад решетките. По думите на Макаров служителите се нахвърлили върху него, след като възразил, че подритнали на пода Библията му, между страниците на която пазел писмо от майка си. Ако това отговаря на истината, излиза, че човекът се е застъпил не за имуществото си, а за нещо, което му е ценно - и е заплатил за това с нанесен му побой и чудовищно унижение. За какво превъзпитание може да става дума тук?

Милиони бивши и настоящи длъжностни лица в наказателни учреждения изглежда не уважават себе си, а това означава, че и никога няма да могат да уважават истински другите. За тях насилието е норма. Те неизбежно и с редки изключения възприемат безчовечните правила на играта от съветската и постсъветската система.

Затвори, подобни на Ярославската изправителна колония номер едно, са неразделна и, уви, органична част от руския живот. И точно затова рейтингът на радио "Шансон" още дълги години ще си остане космически висок. Хитовете на Михаил Круг от рода на "Владимирский централ" не от едно десетилетие звучат из цяла Русия. И както надзиратели, така и затворници ги приемат за "своята" музика.