Той става кът, търсенето му е като на златото!

Това е небостъргач, чиято повърхност лъщи от огряващите я лъчи на пустинното слънце: "Бурдж Халифа" в Дубай, е най-високата сграда в света, 828 м. Но това не е единственото нещо, по което той държи първенството: за построяването му са използвани огромни количества бетон, 330 000 куб. м - а една от основните съставки на бетона е пясъкът. Наоколо в небето продължават да се извисяват строителни кранове, тъй като в момента в строеж са още небостъргачи.

Строителството процъфтява не само в Обединените арабски емирства, но и по цялата планета. Търсенето на пясък и чакъл толкова драстично се е увеличило, че някои експерти дори бият тревога, че пясъкът скоро може да стане кът и даже да изчезне напълно, пише ДПА.

Това стана в буквалния смисъл в Ямайка, където през 2008 г. дългият 400 м плаж в Корал Спринг изчезнал за една нощ. Крадците по някакъв начин са успели да си тръгнат с пясък, който като количество може да се натовари на 500 камиона.

Виновниците така и не били открити, а разследването също е затънало в пясъците. Предполагаше се, че пясъкът е бил използван за укрепването на някой друг плаж или е отишъл в строителната индустрия. При всички случаи това е била доходоносна кражба; търсенето на пясък е като това на златото.

"Пясъкът е основата на съвременното общество", каза ученият от Германския център за интегрирани изследвания на биоразнообразието Аурора Торес, резултатите от чието изследване за последствията от добива на пясък бяха публикувани миналата година в списание "Сайънс". Според нея повечето хора не са наясно със "задаващата се трагедия", защото пясъкът става все по-малко.

"Макар и обществеността като цяло все още да е в неведение, екологичните и човешки измерения на последиците от добива на пясък предизвикват внимание, а през последните години темата привлече интереса на международни организации като службата на ООН за защита на околната среда ЮНЕП", каза Торес.

Междувременно кварцовите зърна станаха най-потребяваният природен ресурс в света след водата. Пясъкът е застъпен не само в сградите и може да бъде намерен практически навсякъде - от стъклото до асфалта, от козметични продукти до паста за зъби, от микрочипове до дисплеи на смартфони и от автомобилите до самолетите. Извличаният от пясъка силициев диоксид намира приложение и във винопроизводството, както и в много хранителни продукти.

"Пясъкът е суперзвездата на индустриалната и дигиталната епоха", се отбелязва в доклад на Техническия университет в Цюрих. Що се отнася до растящото търсене на пясък, Паскал Педуци от ЮНЕП заяви, че "през последните 20 години необходимото количество се е увеличило трикратно".

В доклад от 2014 г. на ООН със заглавие "Пясъкът е по-голяма рядкост, отколкото си мислите", той предупреждава за последствията: "Оценяваме сегашната употреба на 50 милиарда тона на година - (средно) по около 18 кг на ден на жител на планетата".

Разбира се, не всеки строителен проект поглъща толкова огромни количества пясък, както "Бурдж Халифа". Но дори за една обикновена фамилна къща са нужни към 200 т.

Педуци заяви, че потреблението от строителната индустрия само за една година "се равнява на достатъчно бетон за построяването на стена с височина 27 м и широчина 27 м по целия екватор".

На пръв поглед изглежда, при толкова много пустини по света, че има предостатъчно пясък. Но има един проблем: пустинният пясък не е подходящ за бетон. Вятърът е направил зрънцата му толкова гладки и закръглени, че те нямат нужните груби ръбчета, за да се слепват помежду си.

Това значи, че всичкият пясък в пустинята е непотребен за шейховете при мегапроектите им в Дубай и Абу Даби.

За "Бурдж Халифа" например трябвало да бъдат внасяни големи количества пясък от Австралия.

За да бъде добит пясък, огромни плаващи багери дълбаят океанското дъно, както и езера и реки, често пъти с опустошителни последици за чувствителни екосистеми.

Речни корита са понижават, крайбрежни зони ерозират, растителен свят в океаните се унищожава, а цели острови изчезват. Често пъти се заличават и защитни механизми, които пазят срещу бури и цунамита.

Индонезия например губи все повече от територията си заради необуздания добив на пясък, съобщи наскоро испанският всекидневник "Паис".

Над две дузини острови от индонезийския архипелаг, който е така популярен сред туристите, са напълно загубени. Но Европа също е в опасност, пише вестникът. "В наши дни плажовете на Канарските острови оцеляват единствено благодарение на вноса на пясък от Западна Сахара", се казва в статията.

Статистически погледнато, САЩ са най-големият износител на пясък в света, а най-големият вносител е Сингапур, който е известен със своите лъскави молове и небостъргачи.

Много страни, преди всичко в Югоизточна Азия, са забранили износа на пясък. Но със суровината все пак се търгува - често пъти незаконно.

Според Торес едно от местата, където това се случва, е Индия. "Пясъчната мафия" осигурява незаконно добит пясък от острови и речни корита от цяла Индия и е смятана за една от най-известните, най-войнствените и най-непробиваемите организирани престъпни групи в Индия", заяви тя.

Междувременно в ход е търсене на заместители на пясъка. Казват, че рециклирането на строителни материали и изследователските опити за превръщане на пустинния пясък в годен за употреба са обещаващи.

Но проблемът е сложен, с много измерения, и все още е сравнително нов. "Да се намерят алтернативи на пясъка е трудно. Пясъкът е особен материал, защото в исторически план е бил изобилен и евтин", отбелязва Торес. "Все още никой не е намерил решение, което да може да задоволи огромното търсене", добави тя.
 

/БТА/