Скокът на доходите разби бизнеса с бързи кредити!?

Бързите кредити, популярни като заем "от заплата до заплата", губят темповете си на растеж. Към юни 2018 г. те са се свили до 2,4 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. в края на юни 2017 г.

Намалението е с 225,7 млн. лв., или с 8,5%, спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. и с цели 14,7%, или с 418,4 млн. лв., в сравнение с края на март тази година, отчете БНБ.

Продадените кредити към началото на лятото на годишна база са 133,6 млн. лв., а закупените – 39,4 млн. лв., сочат още данните.

Общият спад при небанково кредитиране е главно за сметка на късите кредити - със срок до 1 година и от 1 до 5 години.

Най-кратките заеми- със срок за погасяване до 1 година, са 510,3 млн. лв. в края на юни 2018 г.

И докато намалението спрямо юни 2017 г. е само с 0,7%, или с 3,4 млн. лв., то е с цели 11%, или с 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на тази година, показва банковата статистика.

Намаление има и при вземанията по кредити с матуритет от 1 до 5 години - през юни 2018 г. те са 629,5 млн. лева, намалението им на годишна база е с 15,9%, или с 119,1 млн. лв., а намалението спрямо март т.г. е още по-голямо - с 22,1%, или със 178,1 млн. лв.

Данните показват, че и компаниите за кредитиране трайно са се насочили към заеми със срок за погасяване над 5 г. Те са 1 млрд. лв. в края на юни и са единствените, които растат - с 1,4%, или с 14,4 млн. лв., спрямо края на юни 2017 г. А намаляването спрямо март т.г. е най-малко в сравнение с останалите - само с 10%, или със 112,7 млн. лв.

Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити нараства от 37,6% в края на юни 2017 г. до 41,6% сега.

Необслужваните кредити към небанковите институции към края на юни 2018 г. са общо 278 млн. лв. и са намалели за една година с близо една трета - 29,7%, или със 117,7 млн. лв., а спрямо март - с 18,9%, или с 64,8 млн. лв.

Устойчивият икономически растеж и очакванията за стабилност на икономиката доведоха до постоянен ръст на доходите от около 10%. Това позволява на все повече домакинства да не прибягват до спасителния пояс на бързите кредити, а да посрещат повечето си потребности с постоянния си доход, пише "24 часа".

Все повече фирми също не търсят толкова скъпите бързи заеми, тъй като увеличиха оборотите си и могат да финансират част от текущите си потребности, без да се харчат за скъпи лихви, ако ги получат като кредитиране.

Следствието от устойчивата икономика - рекордно ниското ниво на безработицата под 5,9%, също намалява нуждата от добавки с висока лихва към домакинските и фирмените бюджети.

Втората основна причина са банките, които пренесоха битката си за клиенти със специализираните в кредитиране компании в тази ниша. Всички банки вече предлагат бързи и малки заеми, с почти същата бързина при одобряването и отпускането, но с по-атрактивни лихви. Разликата в лихвените нива понякога стига и до 1% в полза на трезорите.

Дигитализацията и онлайн банкирането отнемат друго относително предимство на фирмите за бързи кредити - одобряване и отпускане на заемите онлайн, без опашки и разходка до банков офис. Освен това трезорите обвързват заемите с други пакетни услуги- например по-ниски такси при управлението на сметки, атрактивни лихви по депозити, по-ниски такси при теглене от банкомат и др.

Отговорът на специализираните кредитни компании е навлизане в доскоро запазени територии на банките. Те също започнаха да предлагат все по-атрактивни кредитни продукти, да коригират лихвите в посока надолу и да избягват рисковите клиенти.